Трагедията в "Младост": Бащата не е убил детето си, защото се е събудил с тази идея - държавата е зарязала психиатрията

"Трагедията със загиналото шестгодишно дете отново поставя въпроса за грижата за хората с психични заболявания и за това има ли механизъм, който може да предотврати подобни случаи. В този случай не можем да търсим отговорността на социалните служби“.

Това заяви Александър Миланов, клиничен социален работник, пред БТВ във връзка с трагичния случай от вчера, при който баща уби сина си, а след това скочи от петия етаж в столичния квартал "Младост". По думите му не е имало предварителни сигнали от семейството, съседи или учители, които да показват, че детето е в непосредствен риск. Миланов обаче постави по-широкия въпрос – как се проследява състоянието на човек, който вече е имал психични проблеми.

„Психичната диагноза не е основание едно дете да бъде изведено от семейната среда“.

Според него, ако родителят приема медикаментите си и състоянието му е контролирано, това само по себе си не означава, че детето трябва да бъде отделено от семейството. Проблемът според Миланов е липсата на последваща грижа и връзка между психиатричното и социалното здравеопазване.

„Няма проследяваща грижа в семейството, там, където живееш – да те посещава социален работник, да те посещава психолог, да се уверява, че приемаш терапията си, да прави оценка на риска за детето“.

По думите му България има нужда от система, която да позволява хората с тежки психични заболявания да бъдат наблюдавани и подкрепяни в домашна среда, без това да означава автоматично изолиране или отнемане на деца

Миланов допуска, че при трагичния случай в столичния квартал "Младост" е възможно да се е развил остър психотичен епизод.

„Този баща не е убил детето си, защото се е събудил тази сутрин с идеята, че ще убие детето си. Най-вероятно се е случил някакъв психотичен пристъп, може да е някаква декомпенсирана реакция. Всичко може да се е случило в няколко секунди“.

Специалистът обрърна внимание и на факта, че бащата сам е позвънил на телефон 112. Според него това може да е знак за момент, в който човекът е осъзнал случилото се, но подобна ситуация изисква медицинска оценка, за да се установи какво точно е било психичното му състояние. Миланов подчерта, че при тежки психични състояния човек може да изгуби връзка с реалността за много кратко време. Според клиничния социален работник един от големите проблеми е достъпът до психиатрична помощ.

„Психиатричното здравеопазване, за съжаление, е задният двор на медицината в България. Липсва достатъчно развита система за проследяване на хората след изписването им от психиатрично лечение".

Той посочи като необходимост развитието на домашна и патронажна грижа – социални работници и психолози да могат да посещават хората в домовете им, да следят състоянието им и при необходимост да оценяват риска.

„Ние не трябва да ги заклеймяваме, защото обществото ни и държавата ни не са създали система“.

Миланов посочи и друг проблем – ограничените възможности за спешна психиатрична помощ и трудностите при настаняването на човек, който представлява риск за себе си или за околните.

По думите на Миланов от началото на годината са регистрирани пет случая, при които деца са загинали в семейна среда, убити от родители или близки. Той припомни, че подобни трагедии не са изолиран феномен. По негови данни, базирани на преглед на медийни публикации от 2000 г. насам, всяка година има случаи на фелицид – убийство на дете от негов родител или близък. Според него зад част от тези трагедии стоят тежки психични състояния или зависимости, които не са били навреме разпознати и лекувани.

Според него въпросът след всяка подобна трагедия не трябва да бъде единствено „кой е виновен“, а и какво в системата е можело да бъде направено по-рано, за да бъде разпознат рискът и да бъде оказана помощ.

„Проблемът не е в хората, които имат психични състояния и заболявания. Проблемът е в това, че няма общество, което да се погрижи за тях по най-добрия начин и че държавата е зарязала психиатрията“.