Българинът инж. Петко Динев стои зад разработката на специализирани камери, които вече са част от мисиите по програмата Artemis. Част от тях са били монтирани на капсулата Orion, но съдбата им е предрешена – след завръщането те буквално изгарят.

„Температурите при навлизане в атмосферата са около 3000 градуса – няма техника, която да оцелее“, обяснява Динев.

Преди да стигнат дотам обаче, устройствата преминават през сериозни изпитания – екстремен студ, високи температури, силни вибрации и ударни натоварвания, които симулират реалните условия при изстрелване.

По думите му мащабът вече е впечатляващ – хиляди камери на неговата компания работят в орбита, а още стотици са част от ракети и космически мисии. Технологията се използва и от United Launch Alliance, която стои зад изстрелването на редица сателити.

Но Космосът не е само технологии – той носи и рискове. Един от най-сериозните е т.нар. космически боклук.

„Говорим за хиляди отломки, които могат да унищожат действащи апарати. Вече се разработват системи, които да ги събират и изгарят в атмосферата“, казва инженерът.

Според него следващото голямо предизвикателство е Луната – но този път не символично.

Планираните мисии през следващите години ще имат съвсем различна цел – изграждане на реална инфраструктура и дългосрочно присъствие.

„След първите стъпки идеята е да има постоянни полети. Очакванията са да стигнем до момент, в който всяка година ще има мисия до Луната“, прогнозира Динев.

По думите му новата космическа надпревара вече не е за престиж, а за ресурси, технологии и бъдеще извън Земята.