LAP1-B е наблюдавана само 800 млн. години след Големия взрив и може да съдържа следи от първите звезди.
Учени са открили изключително древна галактика, наречена LAP1-B, която съществува приблизително 800 милиона години след Големия взрив — преди около 13 милиарда години. Според информация, цитирана от phys.org, тя може да е сред най-химически примитивните галактики, наблюдавани до момента, и да съдържа следи от първите звезди във Вселената.
Откритието е направено с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“, който позволява наблюдение на най-ранните етапи от формирането на галактиките.
В научно изследване, ръководено от астронома Кимихико Накаджима от Университета в Каназава, LAP1-B е описана като „жив фосил“ — ранен предшественик на древните галактики джуджета.
Галактиката е наблюдавана чрез ефекта на гравитационна леща, при който светлината ѝ е усилена около 100 пъти от по-близък галактичен куп. Анализите показват изключително ниско съдържание на тежки елементи — кислородът е около 240 пъти по-малко, отколкото в Слънцето.
Учените откриват също силно йонизиращо лъчение и специфично съотношение между въглерод и кислород, което може да е химически отпечатък от първото поколение звезди, известни като Population III.
Според екипа LAP1-B предоставя рядък поглед към периода, в който първите звезди започват да променят ранната Вселена.
