Първообразът на българския трибагреник излиза от фондохранилището на Национален военноисторически музей специално за 3 март. Реликвата, която рядко се показва пред публика, може да бъде видяна само в празничния ден.

Историята на знамето започва преди близо 150 години в дома на Иван Параскевов в Браила. По време на обсъждания как да бъдат осигурени средства за знамена на бъдещите доброволчески дружини, той поема личния ангажимент да създаде такова. Параскевов сам проектира трицвета, който по-късно ще се превърне в първообраз на националния ни флаг.

Изработката поверява на едва 14-годишната си дъщеря Стилияна Параскевова. В продължение на почти шест месеца момичето шие знамето в пълна тайна. Поръчани са скъпи материали от Виена – копринен атлаз, перли и изящни елементи, вплетени ръчно в плата.

Подредбата на цветовете не е случайна – бялото е най-отгоре, защото започва с „Б“ като България, а зеленото символизира планините и горите, червеното – пролятата кръв и силата на народа.

Знамето е било предназначено за българските доброволчески дружини по време на Руско-турската война, но руското командване не допуска да се използва различно знаме от Самарското. Въпреки това идеята за трицвета оцелява. Години по-късно, с приемането на Търновската конституция, трицветното знаме – бяло, зелено и червено – е утвърдено като национален символ.

Днес тази рядка реликва напомня, че зад държавните символи стоят лични истории, саможертва и вяра – понякога и на едно 14-годишно момиче, което шие бъдещето на България бод по бод.