"Българският народ издържа векове наред по много причини. Вярата е нещо, което е залегнало дълбоко, традиционно в душите на хората и не се нуждае от теоретически обосновки. Колко от вярващите християни 16-17 век са чели свещена книга". Това запита академик Иван Илчев, бивш ректор на СУ "Климент Охридски" пред БНТ навръх Цветница. Той е председател на Комитета за честване на 150-ата годишнина от Априлското въстание.

Той даде пример с две англичанки обикалят през 60-те години на 19-и век обикалят българските земи. "В Рилския манастир те са впечатлени как неграмотни селяни обикалят стените на черквата и монах им обяснява стенописите. Аз съм се питал какво е изкарвало някои хора на мъченичество. Това е нещо вътрешно, изначално", заяви Илчев.

По думите му всеки народ е убеден, че е страдал и е жертва на съседите си. "Страсти - това са страдания. Страданието има огромна роля в съзнанието. Християнството има светци, които са пострадали за вярата, за народа си, за езика", заяви академик Илчев. 

Призовавам да погледнем на Априлското въстание като част от общи процеси в Европа и в света по това време, каза историкът. "Ние сме част от общи процеси, които вървят в Европа или в света и е хубаво, че сме част от тях, а не сме изхвърлени като арменците. Арменците са дори по-културни от българите, имат повече контакти по това време, но не успяват да постигнат това, което ние сме постигнали", каза Илчев. 

Той е участвал като студент в организацията на 100-годишнината от Априлското въстание в гр. Априлци. Тогава студенти от 15 държави са дошли да четат доклади за Априлското въстание.

По думите му българите непрекъснато се развиваме. Той обясни, че е много трудно да се прави въстание едновременно в Охрид и в Добруджа заради инфраструктурата по онова време.

Той каза, че по онова време в Европа почти никой не чува за Велчовата завера. "Никой не чува и за Нишкото въстание, за въстанието през 1862 г. - почти никой не чува. Първата проява на България, за която се чува в Европа е за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тя става известна в европейските вестници. В България по това време се развива заможна средна класа, развива се интелигенция и тези хора се озовават под "стъклен покрив", който им пречи да напредват. Този покрив не може да бъде разбит другояче, освен с глава", допълни акад. Иван Илчев.