Февруари започва с аромат на вино и с надежда за плодородие. Днес, 1 февруари, Българската православна църква почита паметта на Св. мъченик Трифон – покровител на лозарите и винарите. Макар за мнозина Трифон Зарезан да се свързва с 14 февруари, именно днешната дата е официалната според църковния календар.

Разликата в датите идва от разминаването между стария и новия стил на календара. Затова в много райони на страната празникът се отбелязва и на 14 февруари, но смисълът остава един и същ – почит към земята, лозята и виното.

Най-важният обичай на Трифон Зарезан е ритуалното подрязване, или „зарязване“, на лозите. Стопаните излизат на лозята, за да дадат начало на новата лозарска година и символично да „събудят“ растенията. Смята се, че ако обичаят бъде изпълнен с добро настроение и благослов, реколтата ще бъде богата.

След зарязването лозите се поливат с вино – жест за здраве, берекет и „пълна бъчва“. От отрязаните пръчки често се правят венци или китки, които лозарите поставят на калпаците си като знак за уважение към традицията и вяра в плодородието.

В много краища на България се избира и „цар на лозята“ – най-уважаваният стопанин, който води празничната дружина. Вярва се, че под неговото „управление“ годината ще е щедра. Денят завършва с обща трапеза, песни и хора, защото според народните вярвания веселият празник носи богата есен.

Малцина знаят, че 1 февруари поставя началото и на т.нар. „Трифонци“ – тридневен период, изпълнен с предпазни ритуали и вярвания за закрила на дома и стопанството в началото на малкия Сечко.

Независимо дали ще вдигнете наздравица днес или на 14 февруари, традицията е една – Трифон Зарезан се празнува с уважение към земята и с чаша вино.