Собственик на малък семеен ресторант в несебърското село Тънково предизвика вълна от реакции в социалните мрежи, след като остро коментира отношението към труда у нас. Изказването му отвори отново темата за недостига на кадри в туризма, ниските възнаграждения и зависимостта от чуждестранна работна ръка.

В ефира на "Здравей, България" ресторантьорът заяви: "Ганьовци отказват да работят за 1500 евро у нас, но не ги е срам да слугуват в Европа за същите пари". Според него проблемът в сектора не е толкова липсата на хора, колкото недостигът на качествени кадри.

Той засегна и темата за наемането на работници от чужбина, като подчерта, че работодателите правят значителни разходи за тях. "Много хора смятат, че работодателите наемат непалци, монголци и други чужденци едва ли не без пари. Далеч не е така. Освен заплатите, бизнесът поема самолетни билети, комисионни, квартири и редица допълнителни разходи", обясни той.

Думите му предизвикаха спор между икономисти и представители на бизнеса за реалните причини зад кадровата криза в туризма.

Икономическият експерт Георги Вулджев изрази мнение, че проблемът засяга най-вече нископлатените позиции, а заплащането в сектора остава далеч под европейските стандарти. "При сектор туризъм средната заплата е една трета от средноевропейската. Повечето български работници, дори и да искат да работят в този сектор, ако преминат границата в Гърция, получават два пъти по-високо чисто заплащане", коментира той.

Вулджев постави акцент и върху риска от сива заетост в туризма и ресторантьорството. "Тези, които внасяме, работят на минималната заплата. Там, където има висок дял на сива заетост, реалните разходи за труд могат да падат под това. Именно сектор туризъм, хотелиерство и ресторантьорство са доста рискови в това отношение. Със сигурност има много бизнеси в този сектор, при които заплащането пада под това, което е минималното", твърди той.

От своя страна заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева подчерта, че кадровият недостиг е проблем в цяла Европа и не зависи единствено от нивото на заплащане. "Навсякъде въпросът с това да имаш първо достъп до хора, после хора с правилните умения е като един от най-големите проблеми, които се посочват от всички работодатели, независимо от това самата държава дали е икономически развита, какви са равнищата на заплащане, каква е демографската ситуация", посочи тя.

Минчева обясни, че работодателите предпочитат да наемат хора, които са най-достъпни и най-подготвени за конкретната работа. По думите ѝ вносът на работна ръка не е универсално решение, а само част от възможните механизми за справяне с проблема.

Дебатът отново извади на преден план въпроса дали изходът от кризата е в по-високите заплати, привличането на чуждестранни работници или политики за връщане на българите от чужбина.