Документ на Съвета на ЕС потвърждава възражение срещу проекта, но държавата не е посочена публично
Планираното пускане на първата българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука, е отменено след възражение срещу дизайна ѝ, внесено от държава членка на ЕС в Съвета на ЕС. Монетата е била предвидена за емитиране през втората половина на 2026 г.
При такава ситуация монетата не може да бъде пусната с този дизайн, тъй като не е получила необходимото одобрение от Съвета на ЕС. Към момента обаче не е известно коя държава членка е внесла възражението, нито какви са мотивите за него, тъй като документът все още не е оповестен публично.
„Кой възрази срещу българската азбука? Тайна държава от еврозоната оспори дизайна на българската монета от 2 евро“, написа във връзка със случая Цвета Кирилова от сдружение „Азбукари“, която публично насочи вниманието към темата.
Тя проследява развитието на случая по следния начин: "На 19 май 2026 г. България официално е внесла за одобрение проекта за възпоменателната монета от 2 евро "Българската азбука". Това е документ № 9435/26 на Съвета на ЕС. След това на 29 май 2026 г. е разпространен документ № 9874/26, който потвърждава, че държава от еврозоната е подала възражение срещу проекта. В публичната версия името на държавата е заличено ("DELETED")".
Според нея всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и програмни документи на БНБ продължават да включват монетата сред планираните за издаване през втората половина на 2026 г. с тираж от 1 000 000 броя. По информация на „Актуално“ това е сериозен знак, че възражението не е довело до отпадане на емисията или че впоследствие казусът е бил разрешен по процедурен ред.
"В официално достъпния документ името е редактирано и към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да разкрива държавата. Всички твърдения в социалните мрежи, че това е конкретна страна, не са подкрепени с официален източник", пише тя.
По думите ѝ проектът включва композиция от букви на кирилица и надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“. Целта му е да бъде отбелязан приносът на България към третата официална азбука на Европейския съюз. Автори на дизайна са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
"След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на Европейския съюз наред с латиницата и гръцката азбука. Поради това кирилицата вече присъства и върху евробанкнотите, а с българските евро монети присъствието ѝ се разширява и върху евромонетите. Най-интересният въпрос в момента остава не дали монетата ще бъде издадена (по всичко личи, че да), а коя точно държава е подала възражението и на какво основание. Официалният документ по този въпрос все още не е публичен", посочи Кирилова.
Тя подчертава, че към момента няма официален източник, който да потвърждава предположенията, че зад възражението стои Австрия. По думите ѝ обаче страната е сред държавите, които заемат по-критична позиция по въпроси, свързани с България, включително разширяването на Шенген.
Подобен случай имаше и през 2019 г., когато Италия направи опит да пусне възпоменателна монета от 2 евро на Националната алпийска асоциация. Тогава Гърция и Германия възразиха срещу дизайна и наложиха вето, позовавайки се на опасения, свързани с действията на асоциацията по време на Втората световна война. В резултат Италия не издаде друга възпоменателна монета от 2 евро през 2019 г..
