На този ден през 1879 година нашите предци избират своите управници
На този ден - 30 септември, през 1879 година се провеждат първите парламентарни избори в България. Това е първият вот след Освобождението, последван от вота на 7 октомври 1879 година. В парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание от 30 септември участват двете водещи политически сили. Българският народ трябва да избере между Либералната и Консервативната партия, припомня "Актуално".
Според официалните данни населението наброява 1 800 000 души, от тях над 270 000 души упражняват правото си на глас. На фона на ниската избирателна активност от 32% побеждават либералите. Сред избраните 158 депутати са Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, Стефан Стамболов.
Резултатите от вота не се харесват на княз Александър I Батенберг. Недоволен от крайния резултат, той се обръща към руския император Александър II с молба да разреши разпускане на Народното събрание. Руският импертор категорично отказва. Тогава княз Батенберг предлага на Петко Каравелов да се заеме със съставянето на кабинет.
На 24 ноември 1879 г. князът разпуска Народното събрание. Той съставя правителство, начело на което застава епископ Климент. В съставеното правителство консерваторите имат водеща роля.
Според Търновската конституция изборът на народните представители трябва да се осъществява пряко от народа - на всеки 10 000 души население (от двата пола) се пада по един народен представител. Според Търновската конституция депутатите са с тригодишен мандат, а всеки български гражданин, който е над 30 години и е грамотен, може да стане народен представител.
По отношение на избирателите, право да гласуват имат всички български граждани над 21 години. Също така над тази възраст, според Търновската конституция, гражданите се ползват "с граждански и политически правдини". Конституцията следва световна тенденция, според която жените не могат да гласуват - по онова време идеята за политическите права на жените все още не съществува.
През 1938 година омъжените жени, разведените и вдовиците над 21 години в България получават правото да гласуват, а през 1945 година жените получават и правото да бъдат избирани и да участват във вота.
