Убийството в Пловдив разтърси страната, нови рискове пред сигурността и бюджета
Жестокото убийство на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив остана водеща тема и днес. Разкритията за продължилия близо час побой, заснет от непълнолетните нападатели, предизвикаха обществено възмущение и поставиха въпроси за пропуските на семейството, училището и институциите.
За 13 август от 9:30 ч. пред Съдебната палата в Пловдив е организиран мълчалив протест в памет на Кузев. Съпричастност изразиха и жителите на родния му град Кричим, а местната община обяви, че ще поеме разходите по погребението. Работодателят на жертвата го описа като изключително добър, доверчив и наивен човек.
Само двете непълнолетни момичета сред петимата обвиняеми са обжалвали задържането си под стража. Трите момчета не са оспорили определението на съда. Жалбите ще бъдат разгледани на 13 август, като се очаква заседанието отново да протече при закрити врата заради възрастта на обвиняемите.
Междувременно в социалните мрежи се поставя въпросът дали са установени всички участници в нападението. Потребители обръщат внимание на младежи, които се виждат на разпространяваните кадри, но не са сред петимата обвиняеми. Към момента няма официално потвърждение, че други лица са участвали пряко в убийството.
Случаят предизвика и политическа реакция. Ивайло Мирчев от „Демократична България“ поиска изслушване на ръководствата на ДАНС и МВР за дейността на неонацистки групи в страната. Експерти откриват сходства между действията на обвиняемите и модела на руското неонацистко движение около Максим Марцинкевич-Тесак – примамване чрез фалшив профил, заснемане на насилието и представянето му като самоназначено „правосъдие“.
Рискове пред националната сигурност
Притеснение предизвика и критично ниското ниво на река Дунав. Ядреният експерт проф. Георги Касчиев предупреди, че АЕЦ „Козлодуй“ се намира на около 30 сантиметра от границата, при която може да се стигне до спиране на блокове заради недостиг на вода за охлаждане. Очакваните след 18 август валежи могат да подобрят ситуацията, но рискът остава поне до края на месеца.
Продължава и разследването на взрива в обект на оръжейната компания „ЕМКО“ край Белица. Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев определи версията за самовъзпламеняване като малко вероятна и призова да не се изключват възможни външни причини преди приключването на експертизите.
Тагарев коментира и падналия дрон край Кардам. Според него апаратът вероятно е украински, но в официалната информация има разминаване по въпроса дали се е взривил при падането. Инцидентът отново показа ограничените възможности на България за откриване и неутрализиране на безпилотни системи.
На този фон вътрешният министър Иван Демерджиев проведе среща с турския си колега Мустафа Чифтчи. България и Турция се договориха да засилят сътрудничеството си срещу нелегалната миграция, наркотрафика, контрабандата и изнасянето на капитали, придобити чрез корупционни престъпления.
Партиите се подготвят за местния вот
Промени настъпиха и в ръководството на ГЕРБ в София. Бойко Борисов обяви общинския съветник Димитър Вучев за нов областен координатор на партията в столицата. Лидерът на ГЕРБ използва повода, за да отправи критики към управлението на София и към реакцията на държавата след инцидентите с дронове.
„Прогресивна България“ също разширява структурите си в столицата. Партията съобщи, че вече има районни организации във всичките осем района на 24-ти многомандатен избирателен район. Стъпката е част от подготовката за предстоящите местни избори.
Минималната заплата и рискът за бюджета
Правителството и социалните партньори постигнаха съгласие за критериите, по които ще бъде определена минималната работна заплата през 2027 г. При изчисляването ѝ трябва да бъдат отчетени както необходимите средства за издръжка на живот, така и производителността на труда.
Същевременно Фискалният съвет предупреди, че в края на годината може да се наложи актуализация на държавния бюджет. Причините са очакваният дефицит от над 3,5% и процедурата на Европейския съюз за прекомерен дефицит.
До 15 октомври България трябва да представи пред Европейската комисия фискален план с конкретни мерки за ограничаване на дефицита под 3%. Така наред със случаите, разтърсили обществото, пред държавата остават и трудни решения за сигурността, доходите и стабилността на публичните финанси.
