Екстремните температури и необичайно ниските водни нива през лятото на 2026 г. показаха колко силно ядрената енергетика в Европа зависи от наличието на достатъчно охлаждаща вода
Екстремните температури и необичайно ниските водни нива през лятото на 2026 г. показаха колко силно ядрената енергетика в Европа зависи от наличието на достатъчно охлаждаща вода. Във Франция част от атомните централи традиционно ограничават работата си при високи температури на реките, а крайбрежни централи бяха засегнати и от необичайно голямо количество медузи. В Унгария и Румъния ниските нива на Дунав също доведоха до ограничения, а подобна ситуация засегна и работата на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“.
Проблемът придобива допълнително значение на фона на плановете за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй. По време на семинар за журналисти, организиран от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), стана ясно, че съществуващата система за подаване на охлаждаща вода няма необходимия капацитет за всички планирани реактори.
Съществуващият „студен канал“ няма да е достатъчен за всички нови блокове
В момента пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ използват вода от Дунав, която постъпва към централата през т.нар. „студен канал“. Съоръжението е изградено още при строителството на централата и първоначално е било предвидено да осигурява вода за шестте блока.
Ситуацията днес обаче е различна. Първите четири реактора, които вече са спрени, са били от типа ВВЕР-440, докато действащите пети и шести блок са по-големи. По думите на председателя на АЯР Цанко Бачийски настоящият капацитет позволява да бъде осигурено охлаждането на още един голям блок, но не и на двата планирани нови реактора.
Това поставя въпроса как ще бъде организирано охлаждането при реализацията на проектите за седми и осми блок.
Според Бачийски се разглеждат два основни варианта. Единият е изграждане на нов „студен канал“, който да обслужва съществуващите пети и шести блок, докато новите седми и осми блок бъдат свързани към сегашното съоръжение. Другата възможност е изграждането на охладителни кули.
И двата подхода са технически приемливи, като окончателният избор е от компетентността на проектната компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, посочи председателят на АЯР.
На площадката съществува и друг канал, но той е предназначен за отвеждане на затоплената вода след преминаването ѝ през системите на централата. Затова той е известен като „топъл канал“.
Как работи охлаждането на двата действащи блока
Охлаждането в АЕЦ „Козлодуй“ се осъществява чрез открита циркулационна система, която използва водите на река Дунав.
Според обяснението на Орлин Величков, главен експерт в дирекция „Ядрена безопасност“ на АЯР, водата се засмуква от помпена станция на брега на реката. Системата разполага с 34 помпи, които подават водата към „студения канал“. При нормална експлоатация работят около 20 от тях, а останалите са резерв.
След това водата достига до кондензаторите на турбините. В кондензаторите охлаждащата вода отвежда топлината от отработената пара след турбината, като по този начин тя се кондензира. След като се нагрее, водата се отвежда обратно към Дунав по „топлия канал“.
Охлаждащата вода не влиза в контакт с радиоактивни материали. Тя се връща в реката с по-висока температура, като по нормативни изисквания температурата ѝ не трябва да надхвърля 33°C. По данни, представени от експертите на АЯР, температурната разлика между постъпващата и излизащата вода обичайно е около 10°C.
„Топлият канал“ е с дължина приблизително 7–8 километра, което позволява водата да се смеси с речната и да се охлади преди връщането си в основното течение на Дунав.
При работа на двата блока с номинална мощност през системата преминават приблизително 396 хил. куб. метра вода на час. Част от този обем се губи в процеса на изпаряване.
Какво се случва при много ниско ниво на Дунав
Ниското водно ниво може да ограничи количеството вода, което може да бъде подавано към централата. По думите на Цанко Бачийски при екстремно ниски нива може да се наложи постепенно намаляване на мощността или спиране на блокове.
Това би имало отражение върху производството на електроенергия и би увеличило натоварването върху енергийната система, но според АЯР не означава компромис с ядрената безопасност.
За централата са определени конкретни нива на Дунав, при които се предприемат последователни мерки. При достигане на кота 21,50 м започва ежедневно наблюдение на нивото и състоянието на реката, както и почистване на наноси. При кота 21 м нивото на водата в „студения канал“ се повишава, за да бъде създаден допълнителен резерв при евентуално продължаващо спадане.
Предвидено е и използването на пожарни помпи, които могат да подпомогнат осигуряването на необходимото количество вода при по-тежък сценарий, включително когато основните помпи вече не могат да работят нормално.
При ниво под кота 20,50 м започва намаляване на мощността на реакторите. Според Бачийски решението кой блок да бъде ограничен зависи от конкретната ситуация. Възможно е мощността и на двата блока да бъде намалена в известна степен, но практиката в ядрената енергетика е, доколкото е възможно, да се въздейства върху един блок, като останалите продължат работа без промяна.
При спадане на Дунав под кота 19,70 м реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ трябва да бъдат приведени в т.нар. студен режим. Това означава, че ядрената реакция се прекратява чрез въвеждане на контролните пръти, а необходимостта от охлаждаща вода съществено намалява.
Защо ниският Дунав се превърна в проблем и за АЕЦ „Пакш“
Ситуацията в България може да бъде сравнена с тази в Унгария, където АЕЦ „Пакш“ също разчита на Дунав за охлаждане.
Според Цанко Бачийски системите за охлаждане на двете централи са свързани с руската реакторна технология, но при проектирането им са отчетени различни характеристики на реката. По думите му при унгарската централа по-голямо внимание е било отделено на високите води, докато при проектирането на системата в Козлодуй са взети предвид по-ниски водни нива.
По време на дискусиите между ядрените регулатори е бил обсъждан и още един фактор — нарастващото водопотребление нагоре по течението на Дунав. Били са посочени промишлени предприятия, включително заводи за литиеви батерии, които използват значителни количества вода. Според обсъжданото това представлява необичайно допълнително натоварване върху водния ресурс на реката.
Високите води също са включени в оценката на риска
Не само сушата и ниските води са част от сценариите, които трябва да бъдат взети предвид. Експертите от АЯР посочват, че са извършвани стрес тестове и за екстремно покачване на нивото на Дунав.
Резултатите, представени от регулатора, показват, че площадката на АЕЦ „Козлодуй“ е разположена достатъчно високо и при разглежданите негативни сценарии остава незалята. В оценките е включен и сценарий с разрушаване на шлюзове нагоре по течението.
В същото време релефът на румънския бряг е по-нисък. По време на обсъжданията е разглеждан и краен сценарий, при който румънската страна би могла да предприеме действия за контролирано заливане на своя територия с цел защита на ядрената площадка.
Към момента нивото на Дунав постепенно се повишава, но остава ниско и в АЕЦ „Козлодуй“ продължават да следят ситуацията съгласно предварително определените процедури.
