След години на наркотична зависимост, живот на улицата и отчаяние, Георги Ачков вече девет години е без наркотици и помага на други хора да се преборят със зависимостта
България заема второ място в Европа по употреба на амфетамини сред младите хора, показват данните от годишния доклад на Агенцията по наркотиците на Европейския съюз.
Според проучването почти всяко пето дете от 8. до 12. клас у нас е опитвало наркотици, а на всеки четвърти ученик са били предлагани забранени вещества.
Зависимостите преобръщат живота на Георги Ачков и го отвеждат до тежък житейски срив. Първите му стъпки към тях са още в тийнейджърските години.
„В много ранна детска възраст, на 13-14 години, съм започнал с алкохол, цигари, купони. Тогава започнах да пуша за пръв път трева“, споделя бившият зависим Георги Ачков в ефира на bTV.
„В гимназията се сблъсках със синтетичната дрога, с амфетамини, пико и бонбони, „вдигащите“, както ги наричат тези наркотици. По това време имаше и бум на хероина. Ние някак си страняхме от това нещо, но за сметка на това пък се поддадохме на амфетамините и на друг вид дрога“, разказва Ачков.
По думите на Георги зависимостта му спомоще проявява дори при употребата на трева.
„Усещах как не мога да си легна вечер, ако не съм пушил. Усещах зависимостта. Усещах, че това става част от живота ми. Разбрах, че не мога да спра, вече употребявах по време на работа, употребявах всеки ден. Независимо какво трябваше да правя, аз трябваше да си набавя дозата“, споделя той.
Дълго време Георги се самозалъгва, че проблемът му не е толкова сериозен.
„Гледах се в огледалото и си казвах: „То не е толкова страшно“. „След Нова година, след еди-какво си, хвърлям от утре, ново начало, няма повече“, но в следващия момент аз тичах към дилъра. Средата ми беше такава, аз се събирах с такива хора, избягвах хората, които бяха нормални. Нормални, в смисъл, че не употребяваха наркотици. Не ми беше добре с тях, аз се чувствах гузен. Чувствах се не на място“, разказва Георги.
Георги осъзнава сериозността на зависимостта си, когато достига критична точка и спира да ходи на работа.
„Оправдавах се, бях толкова зле, че не можех да отида на работа, защото ми личеше. Не можех да споделя проблема, който имам. Отбягвах всички и всичко, криех се“, споделя той.
В опит да се справи със зависимостта, Георги сменя обкръжението и местоживеенето си, но се опитва и сам да преодолее проблема.
„Имах ремисия дадено време, но винаги по някакъв начин се връщах там. Винаги това ме преследваше. Не можех да се откъсна. Винаги ме дърпаше натам, то ми харесваше. Променяше ме, чувствах се различен от другите. Чувствах се, че ми дава сила, че по някакъв начин забравям за нещата“, разказва Георги.
Зад зависимостта му стои и тежка семейна история - отсъстващ баща и загуба на майка му още в детството.
Георги е дете на разведени родители. Те се разделят, когато е едва на една година, и той остава да живее с майка си. На 10-годишна възраст я губи и се премества при баба си и дядо си. Загубата се превръща в тежка травма, с която трудно успява да се справи.
По думите му баба му и дядо му винаги са се грижили за него и са му осигурявали най-доброто, на което са били способни. Той описва семейството си като морално и трудолюбиво, в което близките му са постигали всичко с честен труд и постоянство, без да му дават лош пример. Въпреки това липсата на силен родителски контрол извън дома го подтиква да търси компанията на по-големи от него и да експериментира със забранени вещества.
„Липсата на бащата оказва влияние винаги. Дядото не може да замести бащата. Грешните решения в живота, дрогата, съвкупност от неща, които са довели до там животът ми да бъде катастрофа. Липсата на бащата е важна роля в едно семейство“, споделя Георги.
В един момент зависимостта напълно завладява живота на Георги. Той започва да употребява и кокаин, губи работата и средствата си, а приятелите му постепенно се отдръпват. Осъзнавайки колко тежко е положението му, той споделя с близките си, че е изгубил контрол над живота си.
Търси помощ в клиника за лечение на зависимости, където преминава терапия с психолози и медикаменти. След три месеца е изписан, а през следващите 11 месеца остава в ремисия и редовно посещава сбирките на Анонимните наркозависими.
Постепенно обаче се стига до нов срив. Георги влиза в казино, губи пари и отново посяга към наркотиците. За да продължи да играе, залага телефоните, таблетите и лаптопите си, започва отново да лъже близките си и напуска дома си, засрамен от поредния провал.
Тогава е на 30 години. По думите му се чувства напълно съсипан, изгубил надежда и пропаднал до дъното.
„Бях си намерил нова работа, там се издъних, полицията ме търсеше за определено нещо, което бях направил, за една кражба, обсебване. Не живеех в нас. Живеех по улиците. Всеки ден се чудех кого да излъжа, как да си набавя пари, за да мога да отида да играя, да се друсам, за да забравя това, което се случва около мен“, разказва Ачков.
В този период той губи всякаква надежда, стига до мисли за самоубийство и остава без подслон и средства дори за храна.
Изход от тежката ситуация намира в сдружение „Рето Надежда“ - християнски център, който предоставя безплатна помощ на зависими и хора в нужда.
В сдружение „Рето Надежда“ Георги среща отношение и грижа, каквито дотогава не е познавал. Той вярва, че промяната в живота му идва чрез Божията любов и подкрепата на хората в центъра.
„Постъпих в този център, без да имам светлина в тунела, без да имам надежда за живот, смисъл и т.н., и тук чух за вярата в Бога. Чух за това как Исус Христос може да спаси и да изцели всеки един, да промени живота му. И това наистина ме спечели“, казва той.
Георги разказва, че вярата му помага да намери посока и цел, да възстанови отношенията си с близките и да изгради нова ценностна система. Днес той живее без наркотици и определя живота си като напълно променен.
Вече девет години Георги живее без наркотици и днес самият той помага със съвети на хора, изправени пред зависимост. Особена тревога у него буди навлизането на фентанила в България.
„Това е новата мода, така нареченият синтетичен хероин в момента, който е много опасен и много хора предозират, тъй като не знаят с какво е омешан и колко може да бъде силен. Една доза днес може да ти стигне, а утре една доза може и да те убие“, предупреждава Георги.
Той призовава хората със зависимости да потърсят помощ незабавно, без да отлагат. Споделя, че като млад също е търсил нещо различно, без да осъзнава последствията. По думите му, ако тогава е знаел до каква разруха ще доведе употребата на наркотици, никога не би започнал.
Днес 40-годишният Георги има работа, партньорка и ясна цел - да помага на други хора да се справят със зависимостите. За него всеки спасен живот е лична победа.
Той отдава промяната в живота си на вярата и благодарността си към Бога.
„Благодаря на Бога, че направи това чудо в живота ми да ме избави от тази ситуация и този проблем, който имах, и днес, уповавайки се в него, се чувствам добре, щастлив, радостен. Имам всичко необходимо, за да живея един нормален живот“, споделя Георги.
