Девет години преди Освобождението български възрожденци създават в Браила дружеството, от което ще произлезе БАН — знак, че изграждането на България започва с езика, знанието и общата воля.
На 12 октомври 1869 г. в Браила е учредено Българското книжовно дружество — предшественикът на Българската академия на науките. Девет години преди възстановяването на българската държава български просветители създават институция с амбицията да развива знанието, езика и историята.
В Браила, далеч от българските земи, представители на български общности полагат основите на Българското книжовно дружество. Сред дейците, свързани с учредяването му, са Марин Дринов, Васил Друмев, Васил Д. Стоянов и Любен Каравелов. За първи председател е избран историкът Марин Дринов.
Учредителите не замислят просто литературен кръг, а научно средище с библиотека и собствено периодично издание. Целта им е да работят за развитието на българския език, историята и книжнината и за разпространението на просвещението. БАН определя дружеството като първата българска научна институция, създадена на доброволен принцип.
Учредителните заседания се провеждат в края на септември 1869 г. по тогавашния календар. В пълномощно от 23 септември е посочено, че събранието предстои да се проведе на 25 септември — вероятно първоначално планираната дата. Запазеният устав обаче е приет на заседанията от 26 до 29 септември, а БТА и БНР посочват 30 септември стар стил — 12 октомври по нов стил — като дата на учредяването. Така 25 септември остава свидетелство за подготовката на събранието, а 12 октомври — датата, с която се отбелязва годишнината на БАН.
Българското книжовно дружество е създадено девет години преди Освобождението и възстановяването на българската държава. Нацията още няма собствена политическа власт, но вече изгражда научна институция и общност от хора, които работят за българския език и знание. Това е част от по-широкия стремеж към национална култура и просвещение, който предхожда държавното устройство.
След Освобождението седалището на дружеството е преместено от Браила в София. През 1911 г. то приема името Българска академия на науките. Така общността от книжовници и учени, възникнала извън пределите на тогавашната държава, се превръща в трайна национална институция.
Историята на Българското книжовно дружество започва в Браила, но идеята му принадлежи на цял народ — на хора, които разбират, че знанието е сила, когато се споделя и превръща в общо дело. Девет години преди възстановяването на българската държава те вече изграждат нейна духовна опора. По-късно тази опора ще намери дом в София и ще продължи живота си като Българска академия на науките. Когато днес говорим за БАН, говорим и за онзи смел замисъл: България да има свое място за знанието, създадено от българи и посветено на бъдещето на България.
