Последната предизборна кампания беше белязана от акции срещу купения вот, арести и рекордни суми задържани пари.

"Действията на МВР са дали видим резултат и са довели до сериозно ограничаване на купения вот. Политическата картина щеше да изглежда съвсем различно, ако не бяха предприетите мерки“, заяви заместник-министърът на вътрешните работи Иван Анчев пред НОВА ТВ. Той допълни, че обществената оценка за работата на институциите е ключова.

От своя страна съветникът на служебния премиер по въпросите на изборите Ваня Нушева обърна внимание, че купеният и корпоративният вот са резултат от комплексни фактори. Сред тях тя посочи зависимостите на бизнеса от властта, функционирането на местните партийни структури, както и особености в политическата култура на различни социални групи. Въпреки това тя също отчете, че изборният ден е преминал по различен начин в сравнение с предходни години - без масовото присъствие на хора, които контролират и насочват вота на избирателите.

Според двамата проблем остава липсата на последователност след полицейските действия. Относно ролята на прокуратурата Анчев посочи, че често могат да се намерят обяснения за липсата на последващи действия. Той даде пример със случай в Кърджали, при който прокурор първоначално е счел, че има достатъчно данни за престъпление, но впоследствие е променил становището си в рамките на часове.

"Има множество случаи на засечени кандидати за депутати, свързани с купуване на гласове", потвърди заместник-министърът, но отказа да разкрива конкретни оперативни детайли. Въпреки това бяха посочени отделни примери - кметът на крайдунавския град Лом, призоваващ за гласуване по определен начин, както и кандидат-депутат, задържан в автомобил с криминално проявено лице. Във Варна пък са били задържани четирима общински съветници с голяма сума пари.

Иван Анчев подчерта, че в случаите, когато става въпрос за лица с имунитет, възможностите на МВР са ограничени.

"Задържането на такива лица би довело до обвинения в превишаване на правомощията и намеса в политическия процес. Работим в рамките на закона – когато има имунитет, действията ни са лимитирани. В подобни ситуации органите могат единствено да събират доказателства и да действат в рамките на позволеното".

Ваня Нушева акцентира върху това, че разследването на изборни престъпления е процес, който изисква време. Според нея не може да се очаква незабавен резултат още в изборния ден.

„По-важното е какви доказателства са събрани и как ще бъдат използвани в последващите производства. Ключовата роля след полицейските действия е на прокуратурата".

Oтносно прекратените преписки за купуване на гласове също беше засегната. Анчев обясни, че възможността за тяхното възобновяване зависи от конкретния етап на производството - дали става дума за прокурорска преписка или за досъдебно производство. Всеки случай подлежи на индивидуална преценка и може да бъде преразгледан при определени условия.

По отношение на средствата, използвани за купуване на гласове, Анчев заяви, че те произхождат основно от престъпна дейност - включително контрабанда и други незаконни операции. В зависимост от развитието на разследванията, тези средства могат да бъдат задържани или върнати, като в процеса се включват и други институции, като Националната агенция за приходите, която проверява произхода им.

Нушева подчерта, че този път системата за видеонаблюдение е работила ефективно, без данни за прекъсване на излъчването или софтуерни проблеми. Осигурени са били и регулярни проверки в реално време, което е гарантирало прозрачността на процеса.

Тя обърна внимание и на ограничаването на традиционни схеми за контрол върху вота, като т.нар. „индианска нишка“, при която избиратели внасят предварително попълнени бюлетини. Според нея въвеждането на паравани във всички секции е било важна стъпка за елиминиране на подобни практики.

От своя страна Анчев допълни, че за първи път МВР е използвало дронове във всички 28 областни дирекции за наблюдение на районите около изборните секции. Целта е била да се следи за съмнителна активност и да се предотвратят нарушения още извън самите помещения за гласуване.

По отношение на машинното гласуване Нушева посочи, че реалният брой на проблемните устройства е бил минимален. От общо 9354 машини, едва 110 са били спрени в рамките на изборния ден - около 1%. Тя обясни, че в много случаи са подавани множество сигнали за една и съща машина, което е създало усещане за по-голям мащаб на проблема и е довело до напрежение в публичното пространство.

Относно евентуален натиск върху служители на МВР, работили по разкриване на изборни нарушения, Иван Анчев потвърди, че има случаи на полицейски ръководители, срещу които са активирани стари разследвания, като посочи примери от Пловдив и Пазарджик. По думите му тези случаи са показателни за начина на действие на прокуратурата.