„Не съм монарх“ – така Силяновска отговори на въпрос за вписването на българите в конституцията на Северна Македония.
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова предизвика отново вниманието по време на визитата си в София, след като настоя въпросите към нея да бъдат задавани единствено на английски език.
След края на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) Силяновска обясни, че предпочита английски, за да бъде сигурна, че разбира правилно въпросите. Тя призна, че разбира „някои думи“ на български, но отказа да води разговора на този език.
По време на кратката среща с медиите основният фокус падна върху вписването на българите в конституцията на Северна Македония – едно от условията за напредък на Скопие по пътя към Европейския съюз.
Силяновска повтори тиражираната си позиция, че не може лично да наложи конституционни промени.
„Не съм монарх, за да променям конституцията“, заяви тя и подчерта, че това е изцяло в правомощията на парламента.
В отговора си президентът на Северна Македония направи и препратка към българската конституция, като посочи разпоредбите за равенство на гражданите пред закона и забраната за политически партии на етническа и религиозна основа.
"Днес в София участвах в срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). В епоха на дълбока геополитическа трансформация и несигурност, икономическите и социалните въпроси, взаимното доверие, сближаването и диалогът са предпоставки за устойчив мир, стабилност и развитие".
След около пет минути разговор с журналистите Силяновска прекрати срещата и напусна залата.
По-късно през деня тя публикува позиция във Facebook, в която обобщи участието си във форума в София и призова за повече диалог и сътрудничество на Балканите.
В публикацията си Силяновска се позова на Георги Господинов, цитирайки думите му: „Когато вратите към бъдещето се затворят, миналото става единствена родина“.
Според нея именно затова регионът има нужда от „дебалканизация чрез европеизация“ – послание, което постави в центъра на участието си на срещата в българската столица.
