Законът предвижда различни срокове за кредити, сметки, данъци и глоби, но изтичането на давността невинаги означава автоматично отпадане на задължението
Неплатени сметки за ток, вода и телефон, банкови кредити, данъци и други финансови задължения могат да бъдат погасени по давност. Българското законодателство предвижда различни срокове, след изтичането на които гражданите имат право да се защитят срещу принудителното събиране на стари вземания.
Давността обаче не означава, че дългът автоматично изчезва. В повечето случаи длъжникът трябва изрично да се позове на изтеклия срок, за да се възползва от предвидената в закона защита.
Според Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) общият давностен срок е пет години, освен когато законът предвижда друго. Той започва да тече от момента, в който задължението е станало изискуемо.
Петгодишната давност се прилага за редица договорни задължения, включително главници по заеми между физически лица и други парични вземания, за които няма предвиден специален срок.
При банковите и потребителските кредити обаче трябва да се разграничават главницата, лихвите и отделните погасителни вноски. Значение има и дали кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Затова не може автоматично да се приеме, че всички задължения по един кредит се погасяват едновременно.
За определени вземания законът предвижда тригодишна давност. Сред тях са лихвите, неустойките и обезщетенията от неизпълнени договори, както и периодичните плащания.
Този срок е особено важен при задължения към мобилни оператори, интернет доставчици и комунални дружества, когато сумите представляват периодични плащания.
При подобни случаи давността обикновено се преценява за всяка отделна фактура според датата, на която плащането е станало дължимо. Това означава, че различните неплатени сметки по един договор могат да имат различни давностни срокове.
Не всички суми в една фактура обаче задължително попадат под един и същ режим. Главници, лихви, неустойки и съдебно установени вземания могат да се подчиняват на различни правила.
Освен тригодишната и петгодишната давност българското законодателство предвижда и десетгодишна абсолютна давност за определени парични задължения на физически лица. Тя е въведена с чл. 112 от ЗЗД, който е в сила от 2 юни 2021 г.
Особеното при този срок е, че по принцип се прилага независимо от спирането или прекъсването на обикновената давност. Това обаче не означава, че всяко задължение автоматично отпада след десет години.
Законът предвижда изключения, сред които са задълженията за издръжка, вземанията за трудови възнаграждения, задълженията от търговската дейност на еднолични търговци, както и определени вземания от непозволено увреждане и неоснователно обогатяване.
Специални правила се прилагат и при някои случаи на отсрочване или разсрочване на задълженията. Затова при всеки конкретен дълг трябва да бъдат проверени неговият характер, датите и приложимите законови изключения.
При данъците, осигуровките и останалите публични задължения действат различни правила, уредени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 171 от ДОПК общият давностен срок за публичните вземания е пет години. Той започва да тече от 1 януари на годината, следваща тази, през която задължението е трябвало да бъде платено.
Предвиден е и десетгодишен срок, който по правило се прилага независимо от спирането и прекъсването на давността, но също има законови изключения.
Тези разпоредби могат да се отнасят до неплатени данъци, осигурителни вноски и определени глоби и санкции. Не всички административни глоби обаче се погасяват по един и същи ред. Значение имат видът на наказанието, датата на влизане в сила на съответния акт и приложимите специални разпоредби.
При публичните задължения гражданите трябва да проверят и процедурата, по която могат да поискат отписване на вземания, погасени по давност.
Съществено значение има и въпросът какво може да прекъсне давността. Често длъжниците приемат, че срокът започва от последната неплатена фактура и продължава да тече без промяна, но това невинаги е така.
Според чл. 116 от ЗЗД давността може да бъде прекъсната при признаване на задължението от длъжника, при предприемане на определени съдебни действия или при действия за принудително изпълнение.
След прекъсването по правило започва да тече нов срок. Когато вземането е установено със съдебно решение, новата давност е пет години.
Особено внимание трябва да се обърне на задължения, за които вече има съдебно решение, заповед за изпълнение или образувано изпълнително дело. В подобни случаи е необходимо да бъдат проверени датите на предприетите действия, основанието за събиране на сумата и евентуалните периоди на спиране или прекъсване на давността.
Самото получаване на писмо от колекторска фирма не означава непременно, че давността е прекъсната.Правните последици зависят от конкретните действия и от това дали те попадат сред изрично предвидените в закона основания.
При получаване на покана за плащане на стар дълг гражданите трябва да проверят кой претендира сумата, на какво основание е възникнало задължението, кога е станало изискуемо и дали междувременно са предприемани действия по събирането му.
Важно е да не се пропускат сроковете за възражение при съдебни производства. Ако вече има образувано изпълнително дело, защитата зависи от конкретните обстоятелства и приложимите процесуални правила.
Изтеклата погасителна давност трябва да бъде заявена по надлежния ред, тъй като съдът по правило не я прилага служебно. Признаването на старо задължение или предприемането на действия по плащането му също може да има правни последици, които трябва да бъдат преценени предварително.
Ето защо няма универсално правило, според което всички стари сметки, кредити или данъци автоматично престават да бъдат събираеми след три, пет или десет години. Всеки случай изисква индивидуална преценка на вида на вземането, приложимия давностен срок и действията, предприети през годинит
