Снимка: БТА

Замразяването на заплатите би се отразило на икономиката, твърдят от КНСБ

На днешното заседание на Тристранния съвет за сътрудничество беше обсъден размера на Минималната работна заплата след Нова година.

От 1 януари 2026 година минималната работна заплата да стане 1213 лева или 620.20 евро, гласи предложението на Министерството на труда и социалната политика. 

„Това е със 136 лева повече от настоящата ѝ стойност, която в момента е 1077 лева“, заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което беше обсъден размерът на минималната заплата за следващата година. 

Социалният министър цитира данни на Евростат, в защита нуждата от увеличение на доходите. „Страните от Централна и Източна Европа като цяло имат най-ниските нива на минимални работни заплати в ЕС, а в момента България е на последно място с 551 евро. Унгария е предпоследна със 707 евро, което е с 28% повече от минималната заплата в България. Хората имат нужда да се чувстват спокойни, да виждат, че държавата се грижи за тях и има отношение към всеки един български гражданин“, заяви Гуцанов.

По думите на изпълнителния директор на АИКБ Добрин Иванов след заседанието на Тристранния съвет за сътрудничество минималната работна заплата (МРЗ) и политиката по доходите са основен двигател на инфлацията в България

"Апелираме за преразглеждане на политиката по доходите за 2026 г. и внимателни действия за работните заплати през 2026 г., отчитайки връзката и спиралата заплати-инфлация", каза Иванов. 

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров инфлацията няма нищо общо с доходите. Той изтъкна COVID кизата, скока на цените на енергоносителитe. "Който иска да види истината, ще я види. Близо 20% процента беше инфлацията през 2022 г. Продължаваме да мислим, че увеличението на доходите стимулира потреблението", каза Димитров. 

По думите му при посещението си представителите на МВФ не са казали да се замразяват заплати. "Това би навредило на икономиката, не на хората", каза Димитров. 

"В България през 2024 г. съотношението на Минималната работна заплата към средна е под 40%", заяви Димитров. Той изброи някои държави, където съотношението е по-високо. 

Димитров оспори и второто твърдение срещу увеличение на най-ниската заплата, - че коефициентът на заетост намалява с повишение на МРЗ. "Очевидно пазарът на труда движи доходите", каза той. 

Според Димитров е нужно да се въведе методология и да се изчислява заплата за издръжка. 

Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев заяви, че над 30 г. ще ни трябват, за да може нивото на МРЗ да достигне нивото на издръжка.

Припомняме, на днешното заседание на Тристранката бяха обсъдени и промени в Кодекса на труда, с които да се позволи по-гъвкаво работно време на родителите през лятото.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ВВ