Връщането на тленните останки на цар Самуил постави акцент върху наследството му и общото честване

Връщането от Гърция в България на тленните останки на цар Самуил отново поставя акцент върху ролята му в съхраняването на българската държавност. В ефира на БНТ археологът проф. Людмил Вагалински определи като отличителни за владетеля неговата издръжливост и отдаденост към народа, докато доц. Наум Кайчев отбеляза, че договореното с Република Северна Македония общо честване на Самуил все още не се прилага.

Проф. Вагалински от Националния археологически институт с музей към БАН посочи като един от най-силните моменти в живота на Самуил реакцията му, когато вижда ослепените български войници.

„Самуил приключва живота си от състрадание към своите хора. И това е удивително. Това прави най-силно впечатление. Може би това е един от най-известните моменти от неговия живот - от края на живота му. Не познавам друг такъв случай - владетел, който при вида на ослепените си войници да не му издържи сърцето. Това не е просто емпатия. Ти обичаш своите хора, обичаш своя народ, както обичаш своето семейство. И това е силно впечатляващо.“, посочи той.

Археологът акцентира и върху дългогодишната съпротива на Самуил срещу Византия, която той успява да продължи в продължение на близо четири десетилетия.

„Другото е, че е много издръжлив и много енергичен. Успява почти 40 години да противостои на една много силна Византия по това време. Византийският император Василий II, наречен Българоубиец, е изключителен военачалник и стратег. И Самуил успява много бързо да възстанови унизената българска държава, защото българският цар е пленен и публично в Константинопол е бил развенчан като такъв. Самуил поема след това борбата.“, отбеляза той.

Според проф. Вагалински наследството на владетеля се изразява и в примера за достойнство и устойчивост, който той оставя на следващите поколения.

„И всъщност той прави един преход - не че вероятно го съзнава - за следващите поколения, за да бъдат те издръжливи, да имат едно самочувствие. Макар че сме загубили битката, но сме я загубили с достойнство, с чест. И това е много важно, защото усилията продължават след това и 20 години по-късно българската държава се възражда.“

Вагалински отбеляза, че по-късни български владетели, сред които и цар Калоян, също правят връзка с епохата на Самуил.

„Не става въпрос просто само за кланетата, а за идеята, че ти принадлежиш към тази славна традиция. И това е направил Самуил.“

Доц. Наум Кайчев, преподавател в Софийския университет, заместник-председател на Съвместната историческа комисия между България и Северна Македония и на Македонския научен институт, разказа за продължаването на държавното дело от Самуил и неговите братя.

„Самуил е наследник на управителя на западните райони на българското царство, в югозападните предели на тогавашното българско царство.“

По думите му съществен принос за запазването на българската държава имат комит Никола и неговите синове.

„И там всъщност неговият баща, комит Никола - „комит“ ще рече управител - е продължил държавното дело. Неговите синове, комитопулите - Самуил и братята му Арон, Моисей и Давид - са продължили всъщност живота на българската държава почти с половин столетие. Разбира се, другите братя са починали по един или друг начин, но Самуил е продължил до 1014 година.“

Историците отхвърлиха евентуални претенции от страна на Северна Македония към останките на Самуил, като подчертаха принадлежността му към българската държавна история. По този въпрос Кайчев отбеляза и преместването на държавния център към югозападните територии.

„Действително центърът на Самуилова България се измества дълбоко на югозапад, в пределите предимно на днешната Република Северна Македония, но също частично и на Гърция. Така или иначе, повечето от неговите центрове като Охрид, Битоля, Струмица са били в пределите на днешната наша югозападна съседка - Република Северна Македония.“

Кайчев посочи, че именно това географско положение е давало повод както в миналото, така и днес за различни интерпретации, които според него не намират опора в историческите извори.

„И оттам не само днес, но и в миналото, идваха едни по-различни виждания, бих казал, неосновани на историческите извори - тълкувания, че всъщност той бил владетел не на българска, а на някаква друга държава, евентуално македонска държава.“

В разглеждания период обаче названието Македония е обозначавало друг географски район, приблизително разположен между Одрин и Пловдив, уточни Кайчев.

Той припомни, че през 2019 г. Съвместната историческа комисия е взела решение за общо честване на цар Самуил. Решението е публикувано през 2022 г., след което е утвърдено от правителствата на България и Северна Македония.

„Според него предлагаме - и то беше утвърдено от двете правителства на България и Северна Македония - цар Самуил да бъде разглеждан като символ на една голяма средновековна държава и като владетел на тази държава, която основната част от съвременната историография счита за Българска държава, с център на територията на днешна Република Северна Македония. Той трябва да ни обединява и препоръчваме да се чества като символ на нашата обща история.“

По думите на Кайчев обаче постигнатото между двете страни съгласие на практика все още не се изпълнява.

„Но за съжаление това решение не е само на нашата комисия, а и на двете правителства от 2022 година, и практически не се прилага. Тоест не се изпълнява и Договорът за добросъседство, от който ние сме част.“