В интервю за БНР – държавният глава Илияна Йотова заяви, че 3 март е повече от историческа дата – това е моментът, в който българската държавност се връща на политическата карта на Европа след пет века османска власт.
Според Йотова пътят към Освобождението не започва с Руско-турската война, а много по-рано – с духовното съхранение на нацията, ролята на църквата и манастирите, с интелектуалния подем на Възраждането и с героизма на Априлското въстание. „Свободата е резултат от дълъг процес, в който българският народ доказа, че има право на собствена държава“, заяви тя.
Сигурност и дипломатически глас
На фона на напрежението в Близкия изток президентът увери, че институциите са в координация и че България е готова да защити своите граждани – както в страната, така и зад граница. По думите ѝ приоритет е извеждането на сънародниците ни от рискови райони при необходимост.
Йотова изрази позиция в полза на дипломацията и предупреди, че военните конфликти рядко остават локални. Тя постави и въпроса за ролята на международните организации и необходимостта от по-ефективни механизми за гарантиране на мира.
Държавният глава коментира и вътрешнополитическата ситуация, като заяви, че най-важното в предстоящия вот е гражданите да могат да гласуват свободно и без натиск. По думите ѝ купуването на гласове е симптом на по-дълбоки социални проблеми и бедност.
Йотова защити участието на българите зад граница в изборния процес и определи ограниченията за разкриване на секции извън ЕС като късогледи. „Няма българи тук и българи навън – има една общност“, подчерта тя.
Свободата днес
В посланието си за 3 март президентът направи връзка между историческата свобода и съвременната отговорност. Според нея свободата не е само спомен от 1878 г., а право на избор, сигурност и достойнство в настоящето.
„Мислете за децата и за бъдещето им“, призова Йотова, като акцентира върху необходимостта политическите решения да бъдат подчинени на мира и просперитета на следващите поколения.
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор, с който се възстановява българската държава и родината отново се появява на европейската карта
Едни виждат свободата като личен избор и вътрешно усещане, други я измерват в справедливост, работещи институции и гарантирани права
Националният военноисторически музей отвори врати за 3-ти март, за да покаже една от най-големите си светини – знамето, ушито от 14-годишната Стилияна Параскевова.
Коментари (0)