Затворен 16 години: Историята на 200-килограмовия мъж, когото видяхме чак на ръба на смъртта

18 януари 2026, 08:00
Мартин Стоянов
София

Таралеж

Всичко започнало след тежка лична загуба и оставане без работа

Преди дни София стана свидетел на сцена, която приличаше на холивудски трилър, но беше болезнена българска реалност. Акция на МВР, пожарникари, „Спешна помощ“ и Столична община бе нужна за едно-единствено нещо – да бъде изваден от апартамента му човек, тежащ над 200 килограма. Днес този мъж е в реанимацията на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Състоянието му е критично. Но истинската диагноза не е затлъстяването. Истинската диагноза е институционална глухота.

„Това не са само килограми, това е разпад“

Началникът на Клиниката по гастроентерология д-р Камен Данов е категоричен: битката не е с теглото, а с времето и разрушените органи. Пациентът страда от остро чернодробно увреждане и тежък хепатит.
„Заболяването има сравнително лоша прогноза. Обедвижването и сърдечният статус допълнително утежняват ситуацията“, коментира д-р Данов. Лекарите са наложили спартански режим – 1000 калории на ден. Всяко отклонение е смъртоносно.

16 години между четири стени: Разказът на една сестра

Зад сухата статистика за килограми и диагнози стои Елена – сестрата на пациента, която през последните 16 години е била неговият единствен мост към живота. Гласът ѝ трепери, когато си спомня как брат ѝ – някога жизнен и енергичен мъж – започнал да се „смалява“ духом, докато тялото му растяло неконтролируемо.

Всичко започнало след тежка лична загуба и оставане без работа. Елена разказва как депресията бавно затворила вратата на стаята му. Първо спрял да излиза в квартала, после спрял да прекрачва прага на апартамента, а накрая леглото се превърнало в неговия затвор. Храната била единствената му утеха, неговият „тих наркотик“.

„Потърсих всички“, споделя тя с горчивина. Елена описва един омагьосан кръг от чиновническо бездушие. Личният лекар настоявал пациентът да бъде доведен в кабинета за преглед – абсурдно изискване за човек, който не може да направи и крачка. Социалните служби вдигали рамене, защото по документи той имал дом и доходи, а Спешна помощ идвала само за да овладее поредната криза с кръвното, след което си тръгвала с препоръката „да се движи повече“.

„Бяхме невидими“, казва тя. „Системата в България е направена за тези, които могат да стоят прави пред гишетата. За тези, които са приковани към леглата си, държава няма. Гледах как брат ми пожълтява, как спира да говори, и знаех, че ако не извикам пожарната, той просто ще изчезне в тази стая.“

Когато „милостта“ убива

Докато екипите в „Пирогов“ се борят за всяка глътка въздух на пациента, пред болницата се разиграва друг абсурд. Граждани, трогнати от историята в социалните мрежи, започнаха да носят храна и вещи.
„Спрете!“, призовават лекарите. „Носенето на храна отвън саботира животоспасяващата диета и поставя лечението в риск“. Това е парадоксът на нашето общество – склонни сме да помогнем с баничка на прага на смъртоносна криза, но не и да изградим работеща превенция.

Системата е в реанимация

България е на шесто място в Европа по затлъстяване. Но този случай не е статистика. Той е доказателство, че извънболничната ни помощ е в клинична смърт. В момента в „Пирогов“ не лекуват просто черен дроб – там лекуват последиците от 16-годишно занемаряване. Д-р Данов и екипът му започнаха всичко от нулата – от психиатричната помощ до физическата рехабилитация.

Въпросът е: Когато (и ако) този мъж излезе от болницата, къде ще се върне? В същата „невидима“ стая или в общество, което най-после ще го види като човек, а не като „случай с тегло над 200 килограма“?

Битката в спешната болница „Пирогов“ продължава.