Сезонните модели показват по-високи температури в голяма част от континента, но не изключват краткотрайни застудявания и обилни снеговалежи
Зимата на 2026-2027 г. може да бъде по-мека от обичайното в голяма част от Европа, а снеговалежите да останат под средните за сезона стойности. Това показват дългосрочните метеорологични прогнози, цитирани от румънското издание Libertatea.
Най-голяма вероятност за снеговалежи се очертава в Северна Европа и високите части на Алпите, докато в останалите райони температурите може да бъдат по-високи от климатичните норми.
Според представените прогнози зимните условия ще зависят от атмосферната циркулация над Атлантическия океан, развитието на Ел Ниньо и евентуалното отслабване на полярния вихър.
През декември 2026 г. се очаква по-топло от обичайното време в значителна част от континента. Преобладаващите западни ветрове вероятно ще пренасят влажен и сравнително топъл въздух от Атлантическия океан.
Януари 2027 г. също може да премине с относително меки температури. В северните райони обаче са възможни промени в атмосферната циркулация, които периодично да довеждат до нахлуване на по-студени въздушни маси и валежи.
През февруари температурите в Северна Европа могат да се доближат до обичайните за сезона, докато южната част на континента вероятно ще остане сравнително топла. Въпреки това синоптичните модели не изключват периоди на по-сериозно застудяване.
Снеговалежите се очаква да бъдат по-редки от обичайното в повечето европейски райони. По-благоприятни условия за натрупване на снежна покривка ще има в северните части на континента и във високите планини.
В Алпите, на надморска височина над 1800-2000 метра, са възможни и снеговалежи над нормата, ако температурите се задържат достатъчно ниски.
Това може да се отрази на част от европейските зимни курорти, особено на тези, които разчитат основно на естествена снежна покривка.
Сред факторите, които биха могли да променят прогнозата, е евентуалното отслабване на полярния вихър в края на декември. Подобно развитие може да увеличи вероятността от нахлуване на студен въздух към средните географски ширини.
Специалистите обаче уточняват, че отслабването на полярния вихър само по себе си не означава непременно силни студове или снеговалежи в конкретна държава.
Сезонните прогнози очертават общи тенденции за няколко месеца напред, но не могат да предвидят с точност отделните снежни бури, застудявания или продължителността на снежната покривка.
За България представената европейска прогноза не дава конкретни стойности за температурите и снеговалежите, затова местните условия ще трябва да се проследяват чрез по-краткосрочните прогнози през зимните месеци.
