Историята на жените президенти започва още през 70-те години на миналия век
Все повече жени заемат най-високите държавни постове в света. От Мексико и Молдова до Исландия и Индия – жените вече са начело на държави с различни политически системи и международно влияние.
С Илияна Йотова България също влиза в тази група, след като за първи път в историята си има жена президент.
Присъствието на жени на най-високите политически постове вече не е изключение, макар равнопоставеността в управлението все още да е далеч от постигната.
През последните десетилетия редица държави повериха президентската институция на жени, които се превърнаха в ключови фигури както във вътрешната политика, така и на международната сцена.
Илияна Йотова е част от тази тенденция. На 23 януари 2026 г., след оставката на Румен Радев, тя пое президентския пост и стана първата жена държавен глава в историята на България. Сега, след победата си на президентските избори, тя получава и пряк мандат от избирателите.
Сред най-разпознаваемите жени, заемащи президентския пост, е Клаудия Шейнбаум – първата жена президент на Мексико. Тя встъпи в длъжност на 1 октомври 2024 г., след като спечели президентските избори с убедителна подкрепа.
В Европа една от най-известните жени държавни глави е Мая Санду, президент на Молдова. Тя заема поста от 2020 г. и е сред водещите политически фигури в процеса на европейска интеграция на страната.
Исландия също има жена президент – Хала Томасдотир, която спечели изборите през 2024 г. Тя продължава традицията на страната в женското политическо лидерство. В Индия президент е Драупади Мурму. Тя встъпи в длъжност през юли 2022 г. и е втората жена, заемала този пост в историята на страната.
Сред останалите жени президенти са:
- - Нетумбо Нанди-Ндайтва – президент на Намибия;
- - Гордана Силяновска-Давкова – президент на Северна Македония;
- - Наташа Пирц Мусар – президент на Словения;
- - Самия Сулуху Хасан – президент на Танзания;
- - Катрин Конъли – президент на Ирландия;
- - Силвани Бъртън – президент на Доминика;
- - Хилда Хайне – президент на Маршаловите острови;
- - Кристин Кангалу – президент на Тринидад и Тобаго.
Списъкът показва, че жените заемат президентски постове както в европейски демокрации, така и в държави от Африка, Азия, Карибския басейн и Латинска Америка.
Историята на жените президенти започва още през 70-те години на миналия век.
През 1974 г. Исабел Перон става първата жена президент в света, след като наследява съпруга си Хуан Перон начело на Аржентина след неговата смърт.
През 1980 г. Вигдис Финбогадотир влиза в историята като първата жена в света, избрана за държавен глава чрез преки избори. Тя печели президентския вот в Исландия и управлява страната до 1996 г. Друг знаков пример е Корасон Акино, която става президент на Филипините през 1986 г. след падането на диктатурата на Фердинанд Маркос.
Сред най-влиятелните жени в политическата история са още Индира Ганди, Голда Меир и Маргарет Тачър, макар да са заемали постовете съответно на министър-председатели на Индия, Израел и Великобритания.
Според анализ на Конгресната изследователска служба на САЩ към 1 май 2026 г. общо 37 жени в 33 държави са били избрани или назначени на постовете държавен глава или ръководител на правителство.
Данните на Pew Research Center показват, че 63 от общо 193 държави членки на ООН са имали жена начело на правителството от 1960 г. насам.
Въпреки напредъка жените продължават да бъдат недостатъчно представени в политиката.
Към 1 април 2026 г. те заемат средно 27,4% от местата в националните парламенти по света.
С поемането на президентския пост от Илияна Йотова България се присъедини към държавите, в които жена заема най-високата държавна длъжност.
Това е исторически момент за страната, но и ново политическо предизвикателство. Президентската институция има важна роля в представителството на държавата, международните отношения и защитата на конституционния ред.
Примерите от света показват, че женското лидерство може да има различни измерения – от символичното представителство до активно участие във формирането на външната и вътрешната политика.
В крайна сметка полът не е гаранция за успешно управление. Истинската оценка за всеки държавен глава идва от решенията, политиките и резултатите, които оставя след себе си.
Илияна Йотова вече записа името си в историята като първата жена президент на България. Предстои да покаже как ще използва този исторически шанс и какво ще бъде мястото на страната в един свят, в който жените все по-често застават начело на държавите.
