Земеделското министерство въвежда единна система за проследяване на храните
"Случаят с фалшивото масло показва защо контролът върху храните трябва да бъде насочен не само към откриването на нарушения след тяхното извършване, но и към предотвратяването им още в началото на производствения процес".
Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски пред НОВА ТВ. Той добави, че въпросният продукт е бил засечен още през януари 2025 г., изтеглен е от пазара, а замесените оператори са били отстранени от хранителната верига. По думите му при установения случай продуктът е бил проследен и изтеглен от пазара, но едва след като вече е достигнал до потребителите. Именно затова Министерството на земеделието работи по система, която да осигурява предварителен контрол и проследимост на храните.
Министърът подчерта, че при подобни нарушения производителите могат да понесат както административни санкции, така и наказателна отговорност, когато са налице данни за застрашаване на здравето на хората. По случая с фалшивото масло вече има прокурорска преписка.
„Към момента този продукт не би трябвало да се намира никъде в търговската мрежа. Всички установени количества са били изтеглени още след проверките през януари миналата година“.
Министър Абровски обясни, че след сигнал инспектори на БАБХ са извършили проверки, иззели са мостри и са предали материалите на прокуратурата. Той призна, че случаят показва слабости в начина, по който е функционирал контролът върху хранителната верига през годините. Според него след смяната на ръководството на агенцията са започнали по-мащабни тематични проверки, насочени към проследяване на суровините и съответствието между съдържанието на продуктите и информацията върху етикетите.
„На теория системата изглежда добре организирана, но на практика се оказа, че има пропуски. Именно затова стартирахме по-задълбочени проверки по цялата верига“, каза още той.
Министърът коментира и въпроса за отговорността на търговците при продажбата на хранителни продукти с липсваща или подвеждаща информация. По думите му търговските обекти следва да сигнализират при очевидни нарушения, но в много случаи работят с вече пакетирани продукти и разчитат на предоставената от производителя документация.
Според него именно липсата на единна система за проследяване на храните е сред причините подобни случаи да бъдат откривани трудно. Затова държавата подготвя въвеждането на нова електронна платформа, заложена в приетите наскоро законодателни промени за защита на конкуренцията и потребителите.
„Всеки хранителен продукт, който влиза за първи път на българския пазар, ще бъде регистриран в системата. Същото ще важи и за произведените в страната храни. Така контролният орган ще може чрез един баркод да проследи пътя на продукта от суровината до щанда в магазина“.
Той подчерта, че основната задача на Министерството на земеделието и на Агенцията по храните остава гарантирането на безопасността на храните и възстановяването на доверието на потребителите чрез по-строг контрол и по-чести проверки.
По думите му Българската агенция по безопасност на храните разполага с добра структура, но през годините част от контролните ѝ функции са били ограничени, което е затруднявало ефективното наблюдение върху пазара.
Министърът даде пример с млечния сектор, където до скоро държавата не е разполагала с ежедневна информация за количествата сурово мляко, които влизат за преработка в българските мандри.
„Поискахме да знаем на дневна база какво влиза в мандрите, какъв е произходът на суровината и какво се преработва. Оказа се, че такава информация системно не е събирана“.
Според него вече всички около 260 мандри в страната подават ежедневни данни за постъпващите количества сурово мляко. Така институциите могат много по-лесно да следят движението на суровините и да откриват евентуални несъответствия.
Министърът коментира и засилените проверки по границите, които бяха въведени през последните седмици. По думите му контролът продължава и в момента, макар част от извънредните мерки вече да са отпаднали.
Той обясни, че първоначално всяка доставка е била проверявана и за наличие на афлатоксини – опасни токсични вещества, които могат да се съдържат в храните. След анализ на резултатите обаче е станало ясно, че при внасяното мляко не се установяват подобни проблеми.
„За десетте дни засилен контрол не открихме проблеми с афлатоксините. Освен това се оказа, че количествата мляко, за които се твърдеше, че масово навлизат в България, са значително по-малки от обществените очаквания“.
По повод критиките от страна на бизнеса, че лабораторните проверки забавят доставките, Абровски подчерта, че процедурите са определени от европейските регламенти и не са специфична българска практика.
„Срокът за изследване на афлатоксини е около три дни и това е стандартна процедура в Европейския съюз. Контролът не може да бъде компрометиран за сметка на бързината“, посочи той.
Абровски защити и засиления контрол върху вноса на мляко, като посочи, че проверките са показали значително по-малки количества от очакваното.
„Оказа се, че в България влизат средно по около пет камиона мляко дневно, което е далеч под твърденията за масов внос“.
Според министъра обаче по-големият въпрос е какви суровини се използват при производството на сирене и кашкавал в страната. Той обясни, че държавата тепърва събира подробна информация от мандрите, за да изгради реална картина на сектора.
„За първи път започваме да получаваме ежедневни данни от производителите. След като натрупаме достатъчно информация, ще можем да покажем какво количество мляко влиза в мандрите и какви продукти се произвеждат от него“, посочи Абровски.
Министърът призна, че в момента законодателството допуска широко използване на различни суровини при производството на млечни продукти, което често обърква потребителите.
Той подчерта, че европейското законодателство не позволява забрана на имитиращите продукти, тъй като те се считат за безопасни за човешкото здраве. Според него обаче потребителите трябва да получават много по-ясна информация за съдържанието им.
Като част от тази политика Министерството на земеделието подготвя и доброволни стандарти за качество, които ще гарантират, че определени продукти са произведени изцяло от българско мляко и отговарят на конкретни критерии за произход и качество.
Абровски коментира и инициативата „Кошница с грижа“, която обхваща основни хранителни продукти. По думите му включилите се търговски вериги са поели ангажимент за период от поне шест месеца да поддържат цени с минимум 15% по-ниски за определени стоки от малката потребителска кошница.
„Вече 13 търговски вериги участват в инициативата. Там, където потребителите виждат логото на програмата, има поет ангажимент за по-ниски цени“.
Той уточни, че плодовете и зеленчуците не са включени в програмата заради силното влияние на сезонните фактори върху цените им. Според Абровски една от основните причини българските плодове и зеленчуци да трудно достигат до големите търговски вериги е липсата на коопериране между производителите.
