Анализът на публичното говорене на ограничения брой лица, които се пласират медийно от „Прогресивна България“, показва, че в момента е налице идеологически миш-маш. Това коментира пред ТАРАЛЕЖ политологът Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

Според него от формацията на Румен Радев „са критични към ЕС, но първо ще започнат да действат по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. От една страна се обявяват срещу неолиберализма (дерегуалция и малка държава), от друга страна, няма да променят данъчната система, която в България произвежда неравенство. От една страна се обявяват за център-ляво, но не са особено загрижени за работниците от военните заводи и ТЕЦ-овете. За европейска интеграция са, но и за прагматични отношения с Русия, като не е ясно какво означава последното“.

Освен публичното говорене на представителите на „Прогресивна България“, има и други два белега, по които ще се определят първите ходове на новото правителство, продължава политологът.

„Единият е предизборната програма, с уговорката, че партиите като цяло я забравят на следващия ден, след като са минали изборите. В случая Румен Радев ще има самостоятелно мнозинство, така че може да изпълни целите й без да се оправдава със сложните отношения с коалиционни партньори“, коментира Славев.

Той добавя, че „като се изчисти от клишетата и лозунгите, програмата на „Прогресивна България“ предлага още от същото – заявки за икономическо развитие, интеграция в ЕС, борба с корупцията, съдебна реформа и т.н. Тя не предлага никакви структурни и системи реформи, а по-скоро фина настройка в системите. Не очаквам резки движения в нито една публична система, нито във външната политика“.

Другият белег за поведението на правителството на Радев ще бъдат неговите кадрови попълнения в Министерски съвет, става ясно от думите на политолога. „От профила на министрите ще може да се ориентираме дали това ще бъдат смели реформатори или лоялни политици“, уточнява Славев.

Така или иначе, според оценката на експерта, дори не може да се говори за еднопартийно правителство на „Прогресивна България“, защото „още няма партия в класическия смисъл, така че всички погледи ще се концентрират в личността на Радев“.

Това обаче не е ново за българския политически театър, добавя Славев.  

Той коментира и ситуацията с „Продължаваме промяната – Демократична България“ като заяви, че очаква двата субекта да се конституират като отделни парламентарни групи. По думите му, това би било тактическо действие, тъй като по този начин въпросните партии ще имат по-силни преговорни позиции за участие в парламентарни комисии, както и по решенията, за които се изисква квалифицирано мнозинство.

Според него между двете формации „има явно напрежение и нарушена комуникация“.

Коментирайки коалицията между ПП и ДБ, Славев добавя, че „тази електорална общност има травми от разделяне, роене и разцепване, основано на междуличностните отношения“, но пък отново тя „се превъзбужда, когато тръгват процеси на обединение“.

„Тоест, може да очакваме, че ако успеят да разкажат разказ в посока обединение около президентските избори, биха могли да направят пробив, ако кандидатът се позиционира като контра-пункт на кандидата на „Прогресивна България“, добавя Славев.

Именно категоричната победа на Румен Радев, обяснява политологът, започва да преподрежда останалите партии. „При ГЕРБ има паника, възлови политически лица напускат кораба“, конкретизира експертът.

Според него част от клиентелистката мрежа около ГЕРБ се прехвърля към „Прогресивна България“ и това е видно от изборния резултат както в някои общини, където кметовете са от ГЕРБ, така и в секциите в риск, където има компактен трансфер към „Прогресивна България“.

Политологът казва, че „не би тръгнал да отписва ГЕРБ много бързо, защото те са се окопали в държавната администрация, регулаторите, службите“. По думите му, на тези „инсталации“ на ГЕРБ ще им отнеме известно време или да си сменят лоялността, или да бъдат отстранени.

Според Славев големият въпрос е може ли ГЕРБ да съществува без Борисов и подготвил ли е той свой наследник. „Дори и този въпрос да не стои към момента, на него му идва времето“, завършва политологът.