От екзотичната сцена на Париж до френския разстрелен взвод - животът на Маргарета Зеле остава една от най-загадъчните истории на XX век
"Мата Хари оставя след себе си следа от романтика и трагедия, несравнима дори с най-сензационната художествена измислица". Така американският St. Louis Post-Dispatch описва през август 1917 г. жената, чието име повече от век остава синоним на шпионаж, съблазън и мистерия. Днес се навършват 150 години от рождението на една от най-известните жени в историята на шпионажа.
Зад легендарното име Мата Хари стои Маргарета Гертруда Зеле, родена на 7 август 1876 г. в нидерландския град Леуварден. Тя израства в заможно семейство, но благополучието не продължава дълго. Баща ѝ е производител и търговец на шапки, но семейството губи състоянието си, родителите ѝ се разделят, а през 1891 г., когато Маргарета е едва на 15 години, майка ѝ умира. След това момичето е изпратено да живее при роднини.
Още в младостта си Маргарета проявява интерес към мъжете в униформа и романтичния образ на военния живот. По-късно се омъжва за капитан Рудолф Маклауд, офицер от нидерландската армия. Двамата имат две деца - Норман-Джон и Луиз, но бракът им е белязан от конфликти, изневери и насилие. Смъртта на сина им допълнително задълбочава разрива между съпрузите.
След края на брака Маргарета решава да започне нов живот. През 1902 г. заминава за Париж, където първоначално позира на художници и участва в циркови представления като ездачка. Именно там постепенно се ражда образът на жената, която светът ще запомни като Мата Хари.
Сценичното ѝ име идва от малайски и обикновено се превежда като "окото на деня" - израз, свързван със слънцето. Около себе си тя изгражда екзотичен образ, който бързо привлича вниманието на парижката публика.
Големият ѝ пробив идва през 1905 г. с провокативни танцови изпълнения, при които постепенно сваля дрехите си. В консервативна Европа спектаклите предизвикват сензация, но са представяни не просто като еротика, а като форма на екзотично изкуство.
През юли 1906 г. Sumatra Post възхвалява изпълненията ѝ, представяйки голотата на Мата Хари като естетическо преживяване, а не като нещо непристойно. Славата ѝ бързо нараства и тя се превръща в една от най-разпознаваемите жени в европейските артистични и светски среди.
Животът ѝ обаче отново се променя с избухването на Първата световна война. През 1914 г. Мата Хари се намира в Берлин, но конфликтът практически слага край на кариерата ѝ. Тя се връща в неутралната Нидерландия, където бивш любовник ѝ осигурява финансово спокойствие, но скоро отново заминава за Париж.
Смята се, че през 1915 г. германците я привличат към разузнавателна дейност. Нейната известност, широките контакти и близостта ѝ до високопоставени военни и политически фигури я превръщат в потенциално ценен източник на информация.
Мата Хари можела да попада на места, достъпни за малцина, а мъжете около нея невинаги внимавали какво споделят. Колко значими тайни действително е успяла да научи и предаде обаче остава спорно и до днес. Не е ясно дали информацията ѝ е имала реална военна стойност или се е ограничавала до общи сведения за войната и движението на офицери.
Във Франция тя използва различни самоличности, а постепенно около нея се появяват подозрения, че играе двойна игра между воюващите страни. Така Мата Хари се превръща от известна танцьорка в една от най-подозираните жени в Европа.
На 13 февруари 1917 г. Мата Хари е арестувана в парижкия хотел "Елисей палас". Процесът срещу нея започва на 24 юли същата година. Френските власти я обвиняват, че е шпионирала в полза на Германия и че дейността ѝ е допринесла за смъртта на френски войници.
Славата ѝ превръща делото в медийна сензация. Образът на красивата и загадъчна танцьорка, която се движи сред офицери и тайно продава военни сведения, се оказва изключително привлекателен за тогавашната преса.
Съдът я признава за виновна и постановява смъртно наказание.
На 15 октомври 1917 г. 41-годишната Мата Хари е изправена пред френски разстрелен взвод. Разказите за последните ѝ минути допълнително укрепват легендата около нея. Според една от най-популярните версии тя отказва да покаже страх, посреща войниците спокойно и непосредствено преди залпа им изпраща въздушна целувка.
След екзекуцията никой не поисква тялото ѝ. То е предоставено за медицински цели, а какво точно се е случило впоследствие с останките ѝ остава неясно.
Смъртта обаче не слага край на Мата Хари - напротив, тя окончателно я превръща в легенда. Историята ѝ многократно е пресъздавана в книги, театрални постановки и киното. През 1931 г. Грета Гарбо влиза в образа ѝ във филма "Мата Хари", допринасяйки за романтичния мит около прочутата танцьорка и предполагаема двойна агентка.
Дори родният ѝ дом не оцелява до наши дни. На 19 октомври 2013 г. пожар унищожава сградата в Леуварден, където Маргарета Зеле е родена 137 години по-рано.
Век и половина след рождението ѝ границата между истинската Мата Хари и създадения около нея мит продължава да бъде размита. Танцьорка, куртизанка, шпионка, двойна агентка или удобна изкупителна жертва на една държава във война - именно тази неяснота вероятно е сред причините историята на "окото на деня" да продължава да вълнува света 150 години след появата ѝ на бял свят.
