От затягането на границата до натиска върху Иран и Венецуела – президентът изпълнява обещанието си да постави американските интереси в центъра
Вторият мандат на Доналд Тръмп вече има ясно разпознаваем почерк. Това не е управление, което се опитва да угоди на всички. Напротив – Тръмп отново постави в центъра идеята, че американската политика трябва да служи преди всичко на американските граждани, американската икономика и американската сигурност.
Точно това обеща още по време на кампанията си. И след завръщането си в Белия дом започна да го прилага с темпо, което рязко се различава от традиционния политически стил във Вашингтон.
Най-видимата промяна е по южната граница. Тръмп превърна нелегалната миграция от постоянен политически спор в конкретен приоритет на федералната власт. Само за няколко месеца броят на незаконните пресичания спадна до исторически ниски нива в сравнение с предходните години. Посланието е ясно: американската граница не е формалност и държавата има право да решава кой може да влиза на нейна територия.
Това е една от причините именно по въпроса за сигурността Тръмп да продължава да има толкова силна подкрепа сред своите избиратели. За тях държавата най-накрая изпълнява една от най-елементарните си функции – да контролира собствената си граница.
Същата логика стои и зад икономическата му политика. Тръмп не крие убеждението си, че САЩ са позволили прекалено голяма част от производството да бъде изнесена извън страната. Затова митата се превърнаха в основен инструмент за натиск върху чуждестранните производители.
Критиците на митата могат да спорят за конкретните им икономически последици, но политическата цел на Тръмп е пределно ясна: ако една компания иска да продава на американския пазар, Вашингтон иска все по-често тя да произвежда в Америка. Това означава повече фабрики, повече инвестиции и повече работни места за американци.
Тръмп същевременно прокара мащабни данъчни облекчения, включително мерки, насочени към доходите от извънреден труд и бакшиши. Идеята е проста – човекът, който работи повече, трябва да може да задържи повече от парите, които е спечелил.
Това е фундаментална разлика във философията. Вместо държавата постоянно да измисля нови механизми как да преразпределя богатството, Тръмп залага на това американците да имат повече пари в собствените си джобове.
Енергетиката е друг ключов елемент. Тръмп отново постави американския петрол, природния газ и ядрената енергетика в центъра на стратегията.
Държава, която произвежда собствената си енергия, е по-малко зависима от чужди режими. А държава, която контролира енергийните си ресурси, има по-силна позиция както икономически, така и геополитически.
Именно тук се вижда може би най-добре разликата между Тръмп и традиционния Вашингтон. Той не разглежда икономиката, армията, енергетиката и дипломацията като отделни теми. За него те са части от една и съща национална стратегия.
Това важи с особена сила за отношенията с Иран. Тръмп винаги е настоявал, че Иран не трябва да получава възможност да се превърне в ядрена сила и че американската политика спрямо Техеран трябва да бъде основана на реален натиск, а не само на дипломатически декларации.
Същият подход се отнася и до Венецуела. За Тръмп режимът в Каракас е пример за държава, която съчетава авторитарно управление, икономическа разруха и огромни енергийни ресурси. Вашингтон отново поставя въпроса не само за политиката на венецуелското правителство, но и за това кой контролира стратегическите ресурси на страната и какво означава това за американската сигурност.
Тръмп от години настоява, че Европа трябва да поеме по-голяма част от разходите за собствената си отбрана. И резултатът вече се вижда – европейските държави увеличават военните си бюджети и все повече говорят за необходимостта от самостоятелни отбранителни способности.
Това всъщност е една от най-важните промени в трансатлантическите отношения. Америка продължава да бъде основният военен стълб на НАТО, но посланието на Тръмп е, че съюзът не може да бъде улица с еднопосочно движение.
Неговият подход може да бъде обобщен с няколко думи: границата трябва да бъде защитена, американското производство трябва да бъде стимулирано, енергетиката трябва да бъде независима, армията трябва да бъде силна, а съюзниците трябва да поемат по-голяма отговорност.
Това е и причината вторият мандат да изглежда по-различно от първия. Тръмп вече не е политическият новак, който влиза във Вашингтон и се опитва да разбие установения модел. Той се върна с много по-ясна представа какво иска да промени и с екип, който е подготвен да го направи.
За неговите привърженици най-важното е, че Америка отново говори на езика на националния интерес. Не на езика на глобалните обещания, а на конкретните резултати – граница, работни места, производство, енергия и военна мощ.
А философията зад тази промяна е същата, с която Тръмп спечели политическото си влияние още преди години: Америка на първо място.
