Обвинения в "кастинг", натиск и прегрупиране съпътстват битката за органа, който ще има ключова роля при избора на следващия главен прокурор
Изборът на нов Висш съдебен съвет още не е приключил, но битката за влияние в него е вече в разгара си. В центъра на скандала се оказаха отново бившия главен прокурор Борислав Сарафов и правосъдния министър Николай Найденов, които в рамките на дни си размениха обвинения за натиск, задкулисни срещи и опити за подреждане на бъдещия състав на ВСС.
Първо Найденов заговори за сигнали за натиск и "прегрупиране" около Сарафов. Малко по-късно бившият и.ф. главен прокурор отвърна с обвинение, че самият министър провежда своеобразен "кастинг" сред кандидати за съдебния съвет. Така спорът бързо излезе извън рамките на личен конфликт и постави много по-важния въпрос - кой всъщност се опитва да влияе върху състава на органа, който ще има ключова роля при избора на следващия главен прокурор.
И точно тук започва същинската битка. Защото новият ВСС няма просто да разпределя кадрови позиции в съдебната власт. Той ще бъде един от основните фактори за това как ще изглежда прокуратурата през следващите години и кой ще застане начело на държавното обвинение.
Първият открит удар дойде от Найденов. На 19 септември правосъдният министър заяви, че до него са достигнали "индикации", че в кабинета на Борислав Сарафов е протичало прегрупиране във връзка с избора на новия ВСС. Найденов подчерта, че не е бил свидетел на подобни действия и не може да твърди със сигурност какво се е случвало, но изрази надежда евентуалните разговори да са били част единствено от допустима предизборна активност, а не опит за убеждаване с неправомерни средства.
Отговорът на Сарафов не закъсня. На 24 септември той изпрати открито писмо до премиера Румен Радев, членовете на ВСС, вътрешния министър Иван Демерджиев и председателя на ДАНС Пламен Тончев, в което обърна обвиненията директно към Найденов. Според Сарафов именно правосъдният министър провежда своеобразен "кастинг" сред кандидатите за професионалната квота на ВСС, като организира срещи с тях както в Министерството на правосъдието, така и извън него.
Той твърди още, че целта е да бъде проверена бъдещата им лоялност и отношението им към евентуална кандидатура на Найденов за главен прокурор. Сарафов поиска писмото му да бъде разглеждано и като сигнал за политическа корупция и търговия с влияние. Това обаче са твърдения на самия Сарафов, които към момента не са независимо доказани
Найденов отхвърли обвиненията още същия ден. Той призна, че като министър на правосъдието приема магистрати в кабинета си, но категорично заяви, че никой кандидат за ВСС не е получавал от него обещания, ангажименти или искане за лоялност. Министърът отрече и да е търсил подкрепа за евентуален свой избор за главен прокурор, а за посочения от Сарафов частен офис обясни, че го е посещавал по лични причини и че там не са провеждани срещи с кандидати за съдебния съвет.
Но Найденов не се ограничи само с опровержение. Според него атаката може да е свързана с намерението му да обжалва отказа за образуване на дисциплинарно производство срещу Сарафов, като министърът допусна и друга възможност - чрез създаването на скандал да се цели провал на избора на нов ВСС и запазване на досегашното статукво. Това също остава негова теза, а не установен факт.
На този етап нито обвиненията на Сарафов, нито тези на Найденов са установени като факт. Ясно е обаче друго - изборът на новия ВСС вече е натоварен с тежки подозрения за влияние още преди процедурата да е приключила. Сарафов говори за "кастинг" и търсене на лоялност, Найденов - за "прегрупиране" около бившия и.ф. главен прокурор. И двамата отричат обвиненията срещу себе си.
А залогът е много по-голям от личната война между двама души. След години работа на ВСС с изтекъл мандат предстои да бъде избран орган, от който ще зависят ключови кадрови решения в съдебната власт. Затова въпросът "кой какво реди" не трябва да остане само част от размяна на обвинения. Ако има данни за натиск върху кандидати, те трябва да бъдат проверени и доказани, а ако няма - съмненията трябва да бъдат изчистени. В противен случай новият ВСС рискува да започне работата си със същия проблем, който трябва да преодолее - липсата на доверие. Президентът Илияна Йотова също посочи през август, че дълго изтеклият мандат на досегашния съвет е една от причините за недоверието към съдебната система.
Автор : Димитър Методиев
