Ива Михайлова: делото, забраненото лечение и битката за правата на българите в Северна Македония
Случаят с българската гражданка от Кочани поставя въпроса за съдебния процес, отказа от лечение в България и необходимостта от по-активна защита на българската общност в Северна Македония
Случаят с 23-годишната Ива Михайлова от Кочани се превърна от съдебен спор около тежка катастрофа в казус с по-широко измерение за правата на хората с българско национално самосъзнание и българско гражданство в Северна Македония. Михайлова има двойно гражданство - българско и северномакедонско, а заради висящото срещу нея дело вече близо година не може да напусне страната и да продължи необходимото си лечение в България.
Случаят привлече вниманието на българските институции, парламента и обществото, след като стана известно, че съдилищата в Северна Македония не са разрешили на Михайлова да пътува до България, въпреки медицинските заключения, според които необходимото лечение не може да бъде осигурено в страната.
Как започва делото срещу Ива Михайлова
Случаят започва с тежка катастрофа в началото на октомври 2025 г. край Кочани. При инцидента има загинал човек, а няколко души са ранени, сред които и самата Ива Михайлова. Впоследствие срещу нея е повдигнато обвинение за тежко престъпление, свързано с безопасността на движението по пътищата.
Спорът по делото обаче не се изчерпва само с въпроса кой е причинил катастрофата. Ключов момент се оказват различията между автотехническите експертизи, представени пред съда.
На първото заседание през юли прокуратурата се позовава на експертиза, според която двата автомобила са се сблъскали на осовата линия на пътя. От тази позиция обвинението приема, че Михайлова носи вина за произшествието.
Впоследствие по делото са представени и други експертизи. На заседанието през август две от тях дават заключения, които според защитата поставят под съмнение тезата на обвинението и сочат, че Михайлова не е напуснала своята лента.
Именно противоречията между експертизите са сред основните въпроси, които съдът разглежда.
На 28 септември 2026 г. делото продължава с разпит на вещите лица, изготвили експертизите.
Защо Ива не може да се лекува в България
Паралелно със съдебния процес се развива и вторият, още по-чувствителен въпрос - здравословното състояние на Михайлова.
След катастрофата тя получава тежки травми, включително увреждания на гръбначния стълб. Според представената медицинска информация тя се нуждае от лечение, което не може да бъде извършено в Северна Македония, поради което иска да продължи лечението си в България.
Документите на Михайлова са отнети след катастрофата, а впоследствие съдът не ѝ разрешава да напуска страната. Така българската гражданка остава в Северна Македония, въпреки че България е сред държавите, в които може да получи необходимата медицинска помощ.
На 20 август Апелативният съд в Щип потвърждава решението на Основния съд в Кочани, с което на Михайлова е отказана възможността да проведе необходимото лечение извън Северна Македония.
Какво се случи на делото вчера - 28.09.2026г.
По време на вчерашното заседание е бил разпитан съдебен медик от Съдебна медицина в Скопие по допълнението към заключенията от аутопсията на загиналия, поискано от прокуратурата. Продължил е и разпитът на друго вещо лице, изготвило автотехническата експертиза.
Според заключенията на съдебния медик по нараняванията на загиналия, който е пътувал зад шофьора в лявата част на задната седалка, не може да бъде установено дали той е бил с поставен предпазен колан. Защитата е поставила въпроси дали получените при сблъсъка травми биха били същите, ако загиналият е бил с или без колан.
Друг акцент в заседанието са били строителните материали, превозвани в автомобила - бои, лепила, туба и лайсни. Според вещото лице лайсните са били разположени вдясно от загиналия и не са могли да причинят наранявания, несъвместими с живота.
Разпитът на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, е бил прекъснат два пъти, като при едното прекъсване съдията е разглеждал мярка за неотклонение на задържан от полицията.
Основният спор остава свързан с мястото на сблъсъка. Според автотехническата експертиза на прокуратурата ударът е настъпил в лентата за насрещно движение, в която Ива Михайлова е навлязла със своя автомобил.
Експертизите, изготвени от защитата на Михайлова, обаче стигат до противоположно заключение, че другият автомобил е навлязъл в нейната лента за движение.
Именно тези експертизи ще бъдат представени на следващото заседание на 9 ноември. Те ще бъдат сред основните материали, които предстои да бъдат разгледани от съда.
МВнР реагира остро на решението
В официалната си позиция министерството посочва, че е особено обезпокоително, че при постановяването на отказа "очевидно не е отдадено необходимото значение на заключенията на компетентната местна здравна институция относно тежестта на състоянието на Ива", както и на факта, че предписаното лечение не може да бъде осигурено в Северна Македония.
Министерството подчертава още, че необходимата медицинска интервенция "не представлява опционално лечение или процедура, предприемана по желание на пациента".
Още в края на март 2026 г. Михайлова се обръща за съдействие към българското посолство в Скопие. МВнР посочва, че чрез дипломатическото представителство са предприети действия по случая, а по програмата за правна помощ за българската общност на Михайлова е предоставен адвокат.
Йотова: "Случаят на Ива е прецедент за погазване на човешките права"
Случаят стига и до президента Илияна Йотова.
На 16 септември тя представя случая на Ива Михайлова пред генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе. Йотова поставя въпроса в контекста на човешките права, като посочва: "Случаят на Ива е прецедент за погазване на човешките права - един житейски случай се превръща в политическа тема."
Йотова уточнява, че България не иска да се намесва в правораздаването на Северна Македония, но настоява Михайлова да получи достъп до необходимото лечение.
По думите на президента България е предложила два варианта - Ива да бъде лекувана в България или от България да бъде изпратен медицински екип за консултация. Според Йотова северномакедонската страна не се е съгласила.
Ален Берсе от своя страна е посочил, че Съветът на Европа не разглежда индивидуални случаи, но ще се запознае с този, тъй като той може да е част от по-общата картина за защитата на човешките права. До комисаря по правата на човека към Съвета на Европа вече е изпратено писмо по случая.
Йотова е посочвала и че е изпратила писмо до президента на Северна Македония Гордана Силяновска, но към момента на публично заявената информация не е получила отговор.
Позицията на Румен Радев
Премиерът Румен Радев също определи отношението към Михайлова като неприемливо. На 14 август той заявява, че отношението към нея "е в разрез със здравия разум и с елементарните хуманни принципи".
Радев съобщава още, че МВнР е подготвило протестна нота по случая. Министерството впоследствие заявява, че предприема мерки в рамките на своите компетенции за защита на правата на Михайлова и за осигуряването на необходимото ѝ лечение.
Така казусът постепенно се превръща от индивидуален съдебен спор в тема, която официална София поставя и по дипломатически път.
Български депутати от различни партии отидоха в Кочани
Случаят получи подкрепа и в Народното събрание.
На заседанието в Кочани през август присъстваха депутати от различни парламентарни сили - "Прогресивна България", ГЕРБ, "Демократична България" и "Възраждане".
От "Прогресивна България" Иван Голомеев, Бойко Младенов и Борислав Георгиев заявиха, че ще присъстват на заседанието като членове на Комисията по политиките за българите извън страната. Парламентарната група настоява за справедлив процес, защита на правата на Михайлова и възможност тя да получи необходимото медицинско лечение.
От ГЕРБ също заявиха, че следят случая и че присъствието на техни представители в Кочани е израз на позицията им в подкрепа на правото на справедлив съдебен процес и възможността Михайлова да продължи лечението си в България.
От "Демократична България" депутатът и заместник-председател на Комисията по политиките за българите извън страната Елисавета Белобрадова обяви, че ще присъства лично на съдебния процес.
"Възраждане" също изпрати свои представители. Партията постави акцент върху твърдението, че според прокурора опасността Михайлова да остане инвалид не е основание за лечение извън страната, тъй като състоянието ѝ не било животозастрашаващо.
Мицкоски и позицията на Скопие
От северномакедонска страна основният аргумент е свързан с висящото наказателно производство и необходимостта Михайлова да остане на разположение на съдебните власти.
Тук се появява и още един важен елемент - бащата на Ива, Симеон Михайлов.
Симеон Михайлов е осъден в Северна Македония на 12 години и шест месеца затвор по делото "Детонатор". Според информацията за случая той е издирван с международна заповед за арест във връзка с присъдата, която е свързана с престъпление, включващо опит за убийство.
Самият Михайлов отхвърля обвиненията и твърди, че е бил осъден без достатъчно доказателства и че делото срещу него е било използвано във връзка с бизнеса му. Това са негови твърдения, които не представляват установен факт.
След като бащата на Ива се появява в български медии и публично говори за делото на дъщеря си, премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски настоява България да изпълни международната заповед и да предаде Михайлов.
"Ние имаме потерница и очакваме нашите партньори да постъпят съответно на партньорството, тъй като сме партньори с нашия източен съсед в друг съюз, който се нарича НАТО", заявява Мицкоски.
Той подчертава, че хората, които се издирват за престъпления, трябва да бъдат предадени, за да се изправят пред правосъдието.
Важно уточнение е, че към началото на септември български депутат съобщава, че в МВнР и посолството в Скопие не е постъпвало официално искане за екстрадиция на Симеон Михайлов.
Ангел Джамбазки: "Българската дипломация на всички нива трябва да се активизира"
Сред най-острите публични реакции е тази на Ангел Джамбазки - евродепутатът в мандат 2014-2024, който от години публично поставя въпросите за правата на българите в Северна Македония.
В интервю за "Таралеж" Джамбазки определя случая с Ива Михайлова като част от по-широк проблем, свързан с отношението към хората с българско национално самосъзнание и българско гражданство.
"Съвсем очевидно е, че продължава тенденциозното антибългарско отношение на властите в Република Северна Македония към хора, които имат българско национално самосъзнание и българско гражданство. И този медицински терор, отказът на лечение, не е далеч първият случай", заявява Джамбазки.
Той посочва и други случаи, които според него показват подобно отношение към българи в Северна Македония, и настоява за по-твърда реакция от София.
Джамбазки смята, че България разполага с инструменти за натиск и призовава за санкции срещу представители на властта в Скопие. В интервюто той заявява:
"Българската дипломация на всички нива трябва да се активизира."
Той настоява и въпросът да бъде поставян пред европейските институции.
Необходима е активна защита на българите в Северна Македония
Случаят "Ива Михайлова" не трябва да бъде разглеждан само като поредното съдебно дело в Кочани. Той е част от много по-голям проблем - отношението към хората в Северна Македония, които открито заявяват българския си произход, българското си самосъзнание или притежават българско гражданство.
През последните години срещу българската общност в страната не липсват публични атаки, обиди, заплахи и политическа реторика, насочена срещу хората, които се определят като българи. На този фон случаят с Ива Михайлова поставя още по-сериозния въпрос дали натискът върху българите не се пренася и върху конкретни човешки съдби.
България не може да си позволи да бъде пасивен наблюдател, когато нейни граждани и хора с българско самосъзнание твърдят, че са подложени на натиск или че основни техни права са ограничавани. Защитата на българската общност в Северна Македония не трябва да се изчерпва с дипломатически декларации след всеки пореден случай. Необходима е последователна и активна политика - чрез българските институции, европейските механизми и всички международни инструменти, с които България разполага.
Особено тревожно е, когато става въпрос за достъп до здравеопазване и човешко достойнство. Европейската перспектива на Северна Македония предполага не само политически заявления за европейски ценности, а реално спазване на човешките права, върховенството на закона и защитата на общностите.
Не е нормално държава, която претендира за членство в Европейския съюз, да допуска поведение, което поражда толкова сериозни въпроси около отношението към собствените ѝ граждани и към хората с българско самосъзнание. Европейският път не може да бъде само формално движение към Брюксел, докато на терена българите се сблъскват с враждебност, натиск, ограничения, бой и асимилация.
И точно тук България трябва да бъде категорична. Правата на българите в Северна Македония не са разменна монета и не трябва да бъдат оставяни на произвола на политическата конюнктура в Скопие. Те са човешки и граждански права, които трябва да бъдат защитавани независимо от това кой е на власт.
В противен случай се стига до абсурда една държава да говори за европейско бъдеще, докато отношението към част от собствените ѝ граждани и към хората с българско самосъзнание напомня повече на затворена авторитарна система, отколкото на държава, стремяща се към Европейския съюз. Северна Македония не може едновременно да иска да бъде част от европейското семейство и да се държи като "Северна Корея на Балканите", когато става дума за българите и техните права.
Това не е въпрос само на българо-македонските отношения. Това е въпрос дали европейските принципи важат еднакво за всички - включително за Ива Михайлова и за всички онези българи в Северна Македония, които очакват не обещания, а реална защита на своите права.
