Президентът на ЕЦБ очаква инфлацията да се повиши още, но засега не вижда признаци на трайна тенденция
Ускоряването на инфлацията в еврозоната през тази година все още не се е превърнало в трайно повишение на цените, поради което Европейската централна банка (ЕЦБ) не вижда необходимост от резки промени в паричната си политика. Това заяви президентът на институцията Кристин Лагард пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, цитирана от Ройтерс.
Инфлацията в еврозоната вече е над 3%, а до края на годината може да се доближи до 4% - значително над целевото равнище на ЕЦБ от 2%.
Това засили очакванията на финансовите пазари за нови повишения на лихвените проценти през следващата година. Според пазарните оценки може да се стигне до още четири увеличения, след като ЕЦБ вече повиши лихвите два пъти през тази година - през юни и по-рано този месец, и в двата случая с по 25 базисни пункта.
Лагард обаче се обяви срещу част от най-агресивните очаквания на пазарите. По думите ѝ основната причина за ускоряването на инфлацията е рязкото поскъпване на петрола и природния газ вследствие на конфликта между САЩ и Иран.
"Очакваме инфлацията да се повиши още, но засега няма признаци това да се превръща в трайна тенденция", заяви президентът на ЕЦБ, като допълни, че "засега няма признаци, че поскъпването на енергията води до повишаване на заплатите".
"Това означава, че макар шокът да е твърде голям, за да бъде пренебрегнат, смятаме, че премерената реакция е подходяща, за да се задържи инфлацията под контрол", добави Лагард.
Президентът на ЕЦБ призна, че рисковете за инфлацията са насочени към по-високи стойности, включително заради възможността правителствата да въведат прекалено щедри субсидии за защита на потребителите от нарастващите енергийни разходи.
Фискалната подкрепа вече е достигнала около 0,1% от брутния вътрешен продукт на еврозоната. По думите на Лагард предприетите мерки са се оказали значително по-малко временни и целенасочени, отколкото първоначално се е очаквало.
Според нея общият ефект от мерките, насочени към облекчаване на инфлационния натиск върху бизнеса и домакинствата, ще доведе до около 0,1 процентен пункт по-висока инфлация.
Лагард предупреди, че макар субсидиите да могат да ограничат инфлацията в краткосрочен план, те често допринасят за по-продължително запазване на инфлационния натиск. Освен това увеличаването на държавните разходи може да създаде по-трайни икономически затруднения.
Тя не уточни какво точно включва определението ѝ за "премерена реакция". Според икономисти първите две увеличения на лихвите на ЕЦБ, извършени през интервал от три месеца, могат да бъдат ориентир за бъдещите действия на централната банка.
Много икономисти очакват ЕЦБ да остави лихвените проценти без промяна на заседанието си на 29 октомври и да предприеме следващо увеличение през декември, когато ще бъдат публикувани нови икономически прогнози.
Тези очаквания се засилиха, след като Лагард повтори по-ранната си позиция, че лихвените проценти няма да бъдат променяни автоматично в зависимост от движението на цените на енергията.
По отношение на икономическото развитие в еврозоната Лагард запази оптимистичния си тон.
По думите ѝ промишлеността се представя стабилно, пазарът на труда остава устойчив, а инвестициите се очаква да продължат да подкрепят икономическия растеж.
Така ЕЦБ е изправена пред необходимостта да балансира между ускоряващата се инфлация, енергийния шок и риска от прекомерна фискална подкрепа, без засега да сигнализира за рязка промяна в курса на паричната си политика.
