В дипломатически форум на Босфора се включиха първите дипломати на Франция, Великобритания, Германия и Италия, които седнаха на масата за преговори заедно с колегите си от Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и Египет
Външните министри на осем водещи страни от Европа и Близкия изток се събраха на ключова среща в петък в Истанбул, за да отправят общ и единодушен апел за незабавно спиране на боевете в близкоизточния регион, предава Франс прес.
В дипломатически форум на Босфора се включиха първите дипломати на Франция, Великобритания, Германия и Италия, които седнаха на масата за преговори заедно с колегите си от Турция, Саудитска Арабия, Пакистан и Египет. Основната цел на извънредния формат бе намирането на работещи инструменти за деескалация на фона на разрастващия се регионален конфликт.
Фокусът на разговорите бе поставен върху критичната ситуация в Ормузкия проток и протока Баб ел Мандеб, където корабоплаването е силно затруднено, което парализира световния стокообмен и тласка нагоре цените на енергоносителите. Обсъдени бяха и масираните удари на йеменските бунтовници хути, подкрепяни от Техеран, срещу обекти в Саудитска Арабия. Атаките на бунтовниците бележат безпрецедентни мащаби от началото на гражданската война в Йемен през 2014 г. и се явяват ново разклонение на сблъсъка, подет от САЩ и Израел срещу Иран.
Френският външен министър Жан-Ноел Баро предупреди за икономическите опасности при евентуален нов сблъсък по оста Вашингтон – Техеран. „Нова ескалация между Иран и САЩ би довела единствено до загуби за всички и несъмнено би имала много тежки последици за цените на въглеводородите“, посочи френският първи дипломат. Той допълни, че първата стъпка на групата от осем държави е да поискат максимално въздържане и от двете суперсили, тъй като регионът не може да понесе нов трус.
Неговият италиански колега Антонио Таяни подкрепи тезата, че кризата няма как да бъде разрешена с оръжие. „Ако искаме да отворим отново Ормузкия проток, който е жизненоважен за нашите икономики, трябва да насърчаваме диалога и да дадем ясно да се разбере на Иран, че това поведение не може да продължава“, категоричен бе Таяни.
Преди старта на преговорите британският външен министър Ед Милибанд също изрази твърда позиция, заявявайки, че пристига в Истанбул, за да изтъкне опасния начин, по който иранските тактически ходове се разпространяват в целия регион. Макар дневният ред да включваше палестинския въпрос и ефектите от войната в Украйна върху Черно море, иранската криза остана водещ приоритет.
На финалната пресконференция домакинът и външен министър на Турция Хакан Фидан обобщи резултатите. „Нито една от държавите около масата на преговорите не желае войната да се разпространява допълнително. Те подкрепят незабавното прекратяване на войната както в Персийсийския залив, така и в Украйна“, коментира Фидан. Той отправи и директно предупреждение към Вашингтон и Тел Авив, допълвайки, че „всички сме съгласни, че ново нападение срещу Иран действително би довело до още по-широко разпространение на войната и на конфликтите в региона“.
Фидан защити тезата, че държавите от Близкия изток трябва сами да гарантират сигурността си, тъй като стабилност не може да се внася от външни фактори. С тази среща Анкара се опитва да затвърди лидерската си роля и да придаде тежест на сключения наскоро „Пакт от Мека“ – съюз между Саудитска Арабия, Пакистан и Турция. Египет все още анализира възможността да се присъедини, за да защити Рияд от хутите. Пактът реално обединява втората по големина армия в НАТО, финансовата мощ на Залива и единствената ядрена сила в ислямския свят.
