Стимулирани от конфликтите в Украйна и в Газа, продажбите на оръжия на над 100-те най-големи производители в света са достигнали нов рекорд през 2024 г., въпреки производствени проблеми, които са забавили част от доставките. Това се посочва в доклад на Стокхолмския институт за изследване на мира, публикуван днес и цитиран от световните агенции.
За една година продажбите са възлезли на 679 милиарда долара (586 милиарда евро), което представлява ръст от 5,9%. През последното десетилетие – периода 2015–2024 г. – приходите на над 100-те най-големи оръжейни доставчици са нараснали общо с 26%, се отбелязва в документа.
„През последната година световните приходи на оръжейните производители са достигнали най-високото ниво, регистрирано някога от Стокхолмския институт“, коментира Лоренцо Скарацато от програмата „Военни разходи и оръжейно производство“ към института.
Неговата колежка Жад Гиберто Рикар посочва, че основният двигател на този ръст е Европа, въпреки че увеличение на продажбите се наблюдава във всички региони с изключение на Азия и Океания. По думите ѝ, търсенето в Европа се покачва във връзка с войната в Украйна и усилващото се възприятие за заплаха от страна на Русия.
Тази тенденция отразява както нуждите на самата Украйна, така и необходимостта на европейските държави, предоставили военно оборудване на Киев, да попълнят собствените си запаси. „В няколко европейски страни станахме свидетели на множество модернизационни програми, които вече са в ход и представляват нов източник на търсене“, добавя Рикар.
Сред 100-те най-големи производители на оръжие в света 39 са американски компании, включително трите най-големи глобални доставчици: „Локхийд Мартин“, RTX и „Нортроп Груман“. Всички американски производители заедно са реализирали приходи от 334 милиарда долара (288 милиарда евро), което представлява увеличение от 3,8%.
Въпреки това някои ключови американски програми са засегнати от нарастващи разходи и забавяния. Такива са програмите за изтребителя F-35 и за подводницата от клас „Колумбия“, отбелязва докладът.
В Европа общите приходи на 26-те най-големи оръжейни компании са се повишили с 13%, достигайки 151 милиарда долара. Чешката „Чехословак груп“, която печели от чешката инициатива за артилерийски снаряди за Украйна, отчита впечатляващо увеличение на постъпленията с 193% до 3,6 милиарда долара.
Европейските оръжейни производители обаче се сблъскват и с редица затруднения, свързани с доставките на материали. Френските компании „Еърбъс“ и „Сафран“, които до 2022 г. са получавали половината от титаниевите си доставки от Русия, са били принудени да търсят нови доставчици. Допълнително ограниченията за износ на критични минерали, наложени от Китай, са принудили компании като „Талес“ (Франция) и „Райнметал“ (Германия) да увеличат разходите си за преструктуриране на доставните вериги.
Два руски производителя — „Ростек“ и „Обединена корабостроителна корпорация“ — присъстват сред 100-те най-големи доставчици. Общите им приходи са нараснали с 23% до 31,2 милиарда долара, въпреки недостига на компоненти вследствие на международните санкции. В техния случай силното вътрешно търсене до голяма степен компенсира спада на износа.
Докладът посочва, че руската оръжейна индустрия изпитва сериозни затруднения да осигури достатъчно квалифицирана работна ръка, необходима за поддържане на производствения ръст, изискван от военните цели на страната.
Според документа единственият регион, отчел спад в приходите, е Азия и Океания, където 23 оръжейни компании отбелязват намаление от 1,2%, достигайки общ оборот от 130 милиарда долара.
Девет от 100-те най-големи оръжейни компании са базирани в Близкия изток, сред които три израелски. Общо приходите на тези девет компании възлизат на 31 милиарда долара, а само израелските три от тях генерират 16,2 милиарда долара.
Американски и украински представители обсъждат ключови нерешени точки от мирния план на Вашингтон, включително изборите в Украйна и спорните териториални въпроси.
Негативните настроения към България намаляват през годините, но източната съседка все още оглавява списъка с „врагове“. Защо, въпреки постоянния акцент на ЕС, че конституционните промени са задължителна стъпка за започване на преговорите, правителството упорства в позицията си, че конституционни промени няма да има?
Бившият главнокомандващ отбелязва, че конфликтите рядко приключват с категорична победа и предупреждава, че Украйна трябва да е подготвена и за продължително прекратяване на бойните действия.
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)