Илияна Йотова ще влезе на балотажа като кандидата с по-добрия резултат, но първият тур я лиши от психологическото предимство на фаворита, който очаква служебна победа
Близките резултати между Илияна Йотова и Андрей Гюров са жълт картон за министър-председателя Румен Радев, показан от избирателите. Това е така, защото в съзнанието на хората Йотова се явяваше естествено продължение на изпълнителната власт в лицето на Радев, чийто вицепрезидент бе и тя преди това.
Оттук тя споделяше както плюсовете на премиера, така и неговите минуси. Включително и заради това, че в рамките на кампанията си тя не успя да се еманципира от Радев. Последното не би било проблем, предвид високия рейтинг на премиера и институционалното одобрение, което върви с поста на държавен глава. Но президентските избори са мажоритарни – би трябвало кандидатите да демонстрират собствено съдържание, с което да изпълват президентската институция (катко правеше Радев). Йотова може да изиграе „мача“ с тениската на „Прогресивна България“, но публиката търси и физиономията под екипа.
За по-слабия резултат на действащия държавен глава допринесе и това, че нейната кампания бе стерилна: докато Андрей Гюров се срещаше с хора, обяснявайки, че е брал ягоди в Англия и се е научил да прави арматура, Йотова не напусна безопасния балон на дирижираните предизборни прояви, състоящи се пред селектирана публика. Много трудно е да си кандидат на народа, когато адресираш хората от екрана, но не и от улицата.
Негативният ефект от този социален буфер, който се получи между Йотова и хората, не успя да бъде компенсиран и от услугите, които изпълнителната власт й направи като бустери в кампанията – от знаковите арести на фигури, свързани с Делян Пеевски, до прибирането на тленните останки на цар Самуил. Тези действия трябваше да придадат „тяга“ на служебното излъчване на президента и на инертната й кампания; да й опънат червения килим, по който тя да да мине по пътя към Дондуков 2. Разбира се, килимът още е там, Йотова може да мине през него, но няма да го направи с лекота, с която очакваше.
Именно близостта между Йотова и Радев предполага, че тези избори са и първата оценка на избирателите спрямо изпълнителната власт. Реакцията на правителството, а също така и на самия държавен глава, спрямо ударите по кораби в българската изключителна икономическа и извършваните саботажи на територията на страната вероятно не е била оценена като адекватна и достатъчна на създалите се рискови обстоятелства. За политиците, които изваждат пред скоба националната сигурност и суверенитата, е особено болезнено, когато те биват уязвавани точно по тези линии, какъвто бе ефектът на руските удари. Йотова и Радев шикалкавеха, а кой обича шикалкаващи политици? На този фон, независимо дали бе харесвана или не, позицията на Гюров по казуса бе ясна.
Показните арести също така няма да смъкнат цените в магазините, доколкото инфлацията продължава да бъде основният потребителски проблем на съгражданите ни. Да повлияе на последното може изпълнителната власт, но поради близостта й към нея, Йотова също търпи санкциониране. Дискусионният бюджет за следващата година на правителството не успя да успокои хората, напротив, план сметката бе атакуван от ляво и от дясно.
Илияна Йотова нямаше лукса и да направи една „безопасна“ кампания, доколкото темата за помилването на Огнян Атанасов със сигурност стана тема – ако не обезателно за хората, то поне за медиите. Това бе „петроханският“ момент за Йотова, само че бе „петрички“ (доколкото осъденият за трафик на дрога Атанасов бе известен като „петричкия Ескобар“). Това бе по-скоро компромат, отколкото аргумент, но в една кампания очевидно, че има място и за двете.
Не остава ясно и с какво допринесе за покачване на резултата на Йотова кандидатурата на Кирил Вълчев като неин вицепрезидент. В сравнителен план Гюров заложи на Георги Кандев, който изпълни публичната си роля на ченгето, което придаде хулиганска окраска на иначе лустросания по европейски бивш управител на БНБ. При Гюров и Кандев се получи сполучливо съчетаване на образи, каквото не се видя при тандема Йотова – Вълчев, доколкото първата бе институционално-скучна, а вторият – още от същото, плюс аурата на лустросания отличник.
Избирателната активност е като дъжда на мача – тя е еднаква за всички. Но със сигурност прекалената увереност в успеха на Йотова, включително „помпан“ от социолозите, които говориха за разлика между първия и втори в рамките до 20%, е допринесла за по-слабата мобилизация на избирателите на президента. Тук не трябва да се подценява и добрият резултат на Костадин Костадинов, доколкото е напълно възможно част от гласувалите за председателя на „Възраждане“ чрез този си избор да искат да накажат „Продължаваме промяната“ заради нереалистичните си очаквания към формацията на президента.
Илияна Йотова ще влезе на балотажа като кандидата с по-добрия резултат, но първият тур я лиши от психологическото предимство на фаворита, който очаква служебна победа. Без излишния шум в системата – всички тези паралелни и антисистемни кандидати, които отпадаха – ще се създадат условия за още по-ясното оразличване в политиките, профилите и образите на двамата кандидати, Йотова и Гюров. Още повече, че последните двама са във винаги по-удобната политическа роля на опозицията срещу статуквото.
И ако действащият президент не въведе резки промени в кампанията си, които да й придадат „плът“, да сложат цвят в картината, тандемът Гюров-Кандев ще се оразличи още по-лесно. А действащият президент, ако иска да остане такъв, ще й се наложи да остави вкъщи токчетата и да си вземе боксовите ръкавици. Защото резултатите от първия тур на президентските избори показват, че пътят до Дондуков 2 няма да бъде ревю, а битка.
