АП/БТА

Изявление на японския премиер за възможна военна намеса при блокада на Тайван предизвика дипломатически конфликт и икономически натиск от страна на Китай

Япония и Китай влизат в нарастващ спор около Тайван, след като новият министър-председател на Япония Санае Такаичи заяви, че Токио може да реагира военно, ако Пекин блокира демократичния остров, съобщава „Франкфуртер Рундшау“.

Китайският лидер Си Цзинпин разглежда Тайван като част от територията на Китайската народна република, макар че комунистически Пекин никога не е управлявал острова. От идването си на власт през 2013 г. той настоява за „обединение“, включително чрез военна сила, ако се наложи.

Пълномащабна инвазия през море би била рискована, а провалът на Русия в Украйна допълнително намали увереността на Пекин, че може да постигне бърза победа. САЩ, близък съюзник на Тайван, са задължени по закон да помогнат, ако островът бъде атакуван, макар че не уточняват каква точно би била намесата им. За разлика от военен удар, китайска блокада би могла да парализира Тайван за две седмици, тъй като 80% от енергията му се внася, а през Тайванския проток преминават около 60% от световния стоков трафик.

Япония предупреждава Китай

Япония иска да предотврати подобен сценарий. Макар следвоенната ѝ конституция да забранява използването на сила за разрешаване на международни конфликти, закон от 2015 г. позволява колективна самозащита, включително при атака срещу съюзници, отбелязва „Гардиън“.

Покойният премиер Шиндзо Абе твърдеше, че страната има „специално задължение“ към Тайван. Такаичи доразвива тази позиция, определяйки китайска атака като екзистенциална заплаха за Япония, чийто архипелаг е на едва 110 км от острова. Така Токио оправдава възможна намеса като акт на самоотбрана.

Пекин реагира гневно

Последва незабавна реакция от Китай. Генералният консул в Осака публикува (по-късно изтрито) послание, в което заплашва, че „мръсният врат“ на всеки, който заплашва Китай, ще бъде „прерязан“ – интерпретация, възприета от много медии като застрашаваща Такаичи. Китайското външно министерство защити изказването, а двете страни привикаха взаимно посланиците си.

Пекин започна да използва „туристическата дипломация“, отбелязва списание „Тайм“. Китайските авиокомпании предложиха безплатни промени и пълно възстановяване на билети за пътувания до Япония, докато властите издадоха предупреждения за сигурността там. Само за първите девет месеца на годината Япония е била посетена от 7,5 милиона туристи от Китай – близо една четвърт от всички чужденци.

Китайските официални медии определиха изказването на Такаичи като „опасна провокация“, а агенция „Синхуа“ го нарече знак за „завръщане на милитаристичните демони“.

Америка като фактор и вътрешни разделения в Япония

Ситуацията се усложнява от несигурността около американската политика при евентуално завръщане на Доналд Тръмп, който вече е показал склонност да поставя под въпрос ангажиментите на САЩ към съюзници. Япония продължава да се уповава на американския военен щит – 80 000 американци, включително 30 000 военнослужещи, са разположени само на Окинава, посочва „Ню Йорк Таймс“.

В същото време японското общество остава разделено. Анкета на „Киодо“ отчита, че 48,8% подкрепят военна намеса в защита на Тайван, а 44,2% са против. Но 60,4% одобряват увеличаването на военните разходи, което Такаичи активно прокарва.

Още по темата

Китай настоява Япония да оттегли изказванията за Тайван, предупреждава за „строги контрамерки“

Пекин: коментарите на Санае Такаичи подкопават политическите основи на двустранните отношения

Още

Япония призовава за деескалация на напрежението с Китай във връзка с Тайван

Токио уверява Пекин, че изказването на премиера Такаичи не означава промяна в политиката за сигурност, докато Китай предупреждава гражданите си да избягват пътувания до Япония.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.