Идеята е ускорено снабдяване с антидрон системи
НАТО предприема иновативен ход в модернизацията на отбраната си, стартирайки специализирана обща платформа за ускорено и ефективно снабдяване със системи за противодействие на безпилотни летателни апарати.
Решението на 32-те държави членки идва като директен отговор на рязко зачестилите инциденти и нарушения с бойни и разузнавателни дронове в европейското въздушно пространство. Вместо през тромави административни процедури, пактът залага на иновативен модел, оприличаван от експертите на специализиран портал за електронна търговия, чрез който съюзниците ще могат да придобиват необходимата техника по изключително улеснен начин.
В основата на проекта заляга предварителен подбор, при който НАТО използва експертния си потенциал, за да отсее най-надеждните и финансово рентабилни технологии на пазара. От разгледаните около 80 международни оферти, Алиансът вече е сключил 16 договора с пет водещи компании от военно-индустриалния сектор, сред които изпъкват френският технологичен стартъп „Алта Ар“, германският производител „Куантум системс“, американските гиганти „Аксон“ и „Нортроп груман“, както и британската компания „О Ес Ел Текнолъджи“. Техните продукти са преминали през многомесечни строги тестове за оценка и вече са напълно достъпни за държавите от пакта, като опциите включват както директно закупуване, така и дългосрочно наемане.
Финансовите параметри на одобрените съоръжения варират в широк диапазон между 1,6 и 25 милиона евро на система, а технологичният им арсенал предлага разнообразни подходи за защита на държавните граници и критичната инфраструктура.
Във функционално отношение системите покриват широк спектър от решения за заглушаване на радиоелектронни сигнали, изпращане на специализирани дронове-прехващачи, както и конвенционални огневи средства, включително високоточна артилерия.
Интегрирането на тази платформа е пряка реализация на ангажиментите от срещата на върха в Хага през 2025 г., където съюзниците решиха да инвестират минимум 40 милиарда долара, равняващи се на около 37 милиарда евро, в рамките на петгодишен период специално за антидрон отбрана.
Нуждата от подобен технологичен щит е най-осезаема по Източния фланг на НАТО, където натискът е ежедневие. Полша и Румъния редовно докладват за отломки и нарушители в небето си, докато балтийските републики Литва, Латвия и Естония, които граничат директно с Руската федерация, са подложени на постоянен натиск от подобни безпилотни провокации на своя територия.
