Зачестилите нападения срещу търговски кораби край България и Румъния засилват опасенията за сигурността в региона
Зачестилите нападения срещу търговски кораби в Черно море засилват опасенията за сигурността на България и Румъния и поставят НАТО пред ново предизвикателство. Военните действия между Русия и Украйна все по-често засягат корабоплаването в региона, а алиансът е изправен пред въпроса как да защити източния си фланг, пише Ройтерс.
През октомври бяха регистрирани седем атаки срещу товарни кораби в близост до България и Румъния. В отговор НАТО обяви, че ще засили наблюдението в района чрез допълнителни морски патрулни самолети, радари и безпилотни апарати. Нападенията обаче не спряха. На 23 октомври кораб беше поразен край румънското крайбрежие, а миналата седмица гръцки контейнеровоз беше потопен от морски дронове в изключителната икономическа зона на България.
Според военни анализатори има сериозни основания да се предполага, че Русия стои зад нападенията. Компанията за морска сигурност Ambrey посочва, че безпилотният апарат, заснет при последната атака край нос Калиакра, наподобява руски модел.
„Мисля, че това безспорно представлява ескалация“, коментира Сидхарт Каушал, старши научен сътрудник в британския Кралски институт за обединени служби (RUSI).
Москва отрича да атакува съседни на Украйна държави с дронове. Руската позиция е, че европейските правителства допринасят за разрастването на конфликта чрез военната си подкрепа за Киев.
Русия проверява реакцията на НАТО
Значителна част от засегнатите през октомври кораби са били в близост до важен румънски канал, използван от Украйна за износ на стоки. Един от плавателните съдове е бил в териториалните води на Румъния, а други осем са се намирали в изключителните икономически зони на Румъния и България.
Юлия Йожа, директор на програмата за Черно море към базирания във Вашингтон Middle East Institute, смята, че действията на Русия са съобразени с нежеланието на западните държави да допуснат по-широка конфронтация.
По думите ѝ Москва проверява докъде може да стигне, без да предизвика сериозен отговор от страна на НАТО. Тя сравнява ситуацията с навлизането на руски дронове във въздушното пространство на държави от алианса през последните години.
Представител на НАТО заяви, че действията на Русия, насочени към възпиране на съюзниците от подкрепа за Украйна, представляват сериозна заплаха за сигурността. Той подчерта, че ангажиментът на алианса към защитата на всички негови членове, включително черноморските държави, остава непоколебим.
От НАТО посочват и необходимостта от по-достъпни в икономическо отношение средства за противодействие на дронове. Алиансът вече е поел ангажимент да инвестира над 40 млрд. долара в способности за борба с безпилотни системи през следващите пет години.
Черно море е от ключово значение за търговията
За Румъния морският регион има стратегическо значение не само за транспорта, но и за енергетиката. В страната се намира газовият проект Neptun Deep, който се очаква да превърне Румъния в най-големия производител на природен газ в Европейския съюз през следващата година. През август морски дрон се е приближил до съоръженията на проекта.
Букурещ определи нападенията срещу граждански плавателни съдове като систематични руски удари, но избягва да посочва Москва като извършител на всяка отделна атака. Румънските власти обясняват това с необходимостта първо да бъдат събрани достатъчно доказателства.
България също не е обвинила официално Русия за конкретните нападения, но посочи, че някои от тях изглежда обслужват руските интереси.
Ситуацията се усложнява и от промяната във военните приоритети на Вашингтон. САЩ преосмислят присъствието си в Европа и насочват все по-голяма част от вниманието си към Китай. Миналата година американската армия изтегли 1000 военнослужещи от Румъния.
Според високопоставен румънски представител настоящата обстановка в трансатлантическите отношения може да бъде използвана от руския президент Владимир Путин. Той отбелязва, че вниманието на НАТО и ЕС в момента е насочено предимно към северната част на Европа и Балтийския регион.
Юлия Йожа също обръща внимание на липсата на аналогични мерки за сигурност в Румъния, въпреки че страната е отправяла подобни искания. Според нея все още няма достатъчно яснота доколко ангажиментите на НАТО обхващат Черноморския регион.
Румънските власти настояват за осигуряване на средства за прехващане на въздушни цели и допълнителни радарни системи. Според Йожа проблемът се задълбочава от ограничените наличности на по-евтини системи за противодействие на дронове, както и от военните ангажименти на Запада в Близкия изток.
Износът на зърно от Русия и Украйна намалява
Нападенията срещу пристанищната инфраструктура и търговското корабоплаване вече оказват влияние върху износа на селскостопанска продукция от двете воюващи държави.
През септември руският износ на зърно през Черно и Азовско море е спаднал до 300 000 метрични тона. За сравнение, през същия месец на предходната година количеството е било 4,74 млн. тона, показват данни, с които Ройтерс се е запознала.
Украйна спря дейността на черноморските си пристанища в края на юли заради руските нападения. Впоследствие страната пренасочи част от товарите към дунавските пристанища, откъдето продукцията преминава през румънския канал Сулина и продължава през южната част на румънските води.
Алтернативният маршрут обаче не успява да компенсира загубите. Украинският износ на зърно през пристанищата е намалял до 810 000 метрични тона през септември спрямо 2,1 млн. тона година по-рано.
Украинският военноморски анализатор и бивш високопоставен офицер Андрий Риженко смята, че основната цел на Москва е допълнително да ограничи украинския износ. По негово мнение проверката на реакцията на НАТО е по-скоро второстепенен фактор.
Зеленски предупреждава за продоволствена криза
Последното нападение срещу кораб съвпадна със среща в София на представители на трите черноморски държави от НАТО – България, Румъния и Турция. Участниците обсъдиха влошаващата се ситуация в региона, а турският министър на отбраната призова Москва и Киев да прекратят атаките срещу корабоплаването.
Анкара вече предложи ограничено примирие по море и очаква позициите на двете страни. Турция има особено важна роля за сигурността в Черно море, тъй като контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо.
Египет и Индия също подкрепят идеята за ограничаване на военните действия по море заради опасенията от нарушения в международното корабоплаване и отражението им върху цените на горивата и хранителните стоки. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в събота, че подкрепата за подобно примирие на международно равнище се увеличава.
Москва обаче отхвърля предложението с аргумента, че подобна пауза би дала възможност на Украйна да възстанови силите си.
Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че продължаващите нападения срещу пристанища и затрудненията при износа на зърно могат да предизвикат сериозна продоволствена криза.
„Всички говорят за дизела и забравят за зърното. След месец-два всички ще започнат да говорят за селскостопанска криза“, заяви Зеленски миналия месец.
