Криминалният психолог Тодор Тодоров за ТАРАЛЕЖ: Проблемът при насилието над животни най-често е ценностен, а не психичен
Експертът е категоричен, че увеличаването на наказанието за насилие над животни действа превантивно за някои престъпници
По-строгите наказания за насилието над животни могат да имат превантивен ефект, но не върху всички извършители. Грубото отношение към по-слабите, контролът и изолацията са сред предупредителните признаци за насилствено поведение.
Това заяви в интервю за ТАРАЛЕЖ криминалният психолог Тодор Тодоров след поредния случай на зверско насилие над животно, при което мъж рита до смърт малко куче в София. Според Тодоров, увеличаването на наказанията за жестокост към животни може да възпре част от потенциалните извършители, но само по себе си не е достатъчно за справяне с проблема.
"Особено важно е действащите закони действително да се прилагат, а обществото да разпознава навреме признаците на насилствено поведение", подчерта той.
По-строгите наказания ще спрат ли насилието?
Според криминалния психолог при извършители с психична или емоционална нестабилност обаче наказанията невинаги могат да изпълнят превантивната си функция.
„При някои хора ще подейства. При хората, които са с нестабилно емоционално и психическо състояние, е по-вероятно да не подейства. Защото някои от тях може да са били в състояние на алкохолно опиянение или да имат някакъв психичен проблем. Тогава това няма да ги спре“, обясни той.
По думите му по-същественият въпрос е дали съществуващите законови механизми се прилагат ефективно.
„По-важното е дори сегашните закони, които ги има, да започнат да се изпълняват“, подчерта експертът.
Тодоров обаче е категоричен, че проблемът при насилието над животни най-често е ценностен, а не психичен.
От насилието над животни до насилието над хора
Един от най-тревожните аспекти на жестокостта към животни е връзката ѝ с агресията срещу хора. Според Тодоров подобни прояви не бива да се разглеждат като изолирани случаи, тъй като насилственото поведение може да бъде насочено и към други уязвими групи.
„Цинизмът е в това, че когато толкова се скача за едно куче, хората питат "а защо не и за хора". А тези, които пострадват, са беззащитните животни. Това са и хората, които след това могат да пострадат – деца или възрастни“, коментира той.
На въпрос дали съществува научно установена връзка между насилието над животни и насилието над хора експертът отговори категорично:
„Има връзка. Хората, които упражняват насилствени актове над хора, често имат история на насилие спрямо по-слаби от тях, включително животни.“
Тодоров обърна внимание, че агресията към беззащитни същества може да бъде важен предупредителен сигнал, който не трябва да бъде пренебрегван.
Психично заболяване или проблем във възпитанието?
Не всеки човек, който проявява жестокост към животни, страда от психично заболяване. Според експерта в голяма част от случаите причините трябва да се търсят в ценностната система и възпитанието.
„Има случаи, в които хората са с някакъв психичен проблем. В по-голямата част от случаите проблемът е ценностен“, заяви той.
По думите му възпитанието има съществена роля за изграждането на граници, които човек не бива да преминава в отношението си към другите.
„Някой го е създал, някой го е възпитал. И там, където е възпитаван, особено по отношение на ценностите, не са успели да го научат, че има граници, които не трябва да се преминават“, посочи събеседникът.
Той подчерта, че липсата на харесване или привързаност към животните не може да бъде оправдание за агресия срещу тях.
Защо противопоставяме живота на хората и животните?
Експертът коментира и реакциите в социалните мрежи, където след всеки случай на жестокост към животни се появяват публикации, противопоставящи страданието на животните на това на хората. Често се поставя въпросът защо гражданите протестират срещу убийството на животно, вместо да излязат на протест срещу насилието над хора.
„Това е цинизъм и геройство, скрити зад клавиатурата“, коментира той.
Според него подобни обществени реакции понякога могат да бъдат използвани и за манипулиране на обществените нагласи.
„Има достатъчно фабрики за тролове, които дори такива случаи използват, за да видят по какъв начин въздействат, отклоняват или съответно дават посока на общественото настроение“, заяви експертът.
Той посочи, че подобни механизми се използват включително в политически кампании, но могат да обслужват и други цели.
Как можем да разпознаем потенциалния насилник?
Насилственото поведение невинаги започва с физическа агресия. Според експерта съществуват предупредителни признаци, които могат да бъдат забелязани в ежедневното общуване и особено в интимните отношения.
„Има неща, по които насилникът може да бъде разпознат, има така наречените "червени флагове“, обясни той.
Един от основните сигнали е грубото и цинично отношение към хора или животни, които са по-слаби и не могат да се защитят. Друг предупредителен знак е стремежът към контрол над партньора.
„Когато става въпрос за връзките, това са хората, които започват да ограничават. Искат вниманието за себе си, ограничават комуникацията с близките, с приятелите. Когато това стане факт, започват и манипулациите – че този човек не прави достатъчно, не обича достатъчно."
По думите му подобни модели на поведение могат постепенно да ескалират, особено когато първоначалните прояви на контрол и психологическо насилие остават без реакция.
Пред екипа на ТАРАЛЕЖ Тодоров сподели за още един случай на брутално издевателство и убийство на куче, за който е получил информация от потребител във Фейсбук.
