Американски преговарящи са заявили на Украйна по време на мирните преговори в Берлин, че тя трябва да се съгласи да изтегли силите си от източния Донецки регион като част от всяка сделка за прекратяване на близо четиригодишната война.
Това е искане, което продължава да се отхвърля от Киев. На свой ред, украинските власти са поискали гаранции на сигурност, които да включват ангажимент, подобен на чл.5-ти от договора на НАТО, който предполага единен отговор в случай на атака срещу страна по договора.
Разминаването на позициите между Украйна и Европа, от една страна, и САЩ, от друга, не касае само териториалните отстъпки, които се изискват от Киев, но се отнася и до това какво да се прави със замразените руски активи в европейските банки. Според редица медийни източници, Вашингтон оказва натиск на няколко европейски държави да не се съгласяват с даването на заем на Украйна, обезпечен от руските активи.
Германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че Европейският съюз ще бъде „сериозно засегнат с години“, ако 27-те лидери на блока не успеят да се споразумеят за този многомилиарден заем, който да поддържа Киев на срещата на върха в Брюксел тази седмица.
Мерц ръководи усилията за отпускане на спасителен заем за Киев, който използва замразени активи на руски централни банки в Европа – по-голямата част от тях в Белгия. Големият страх в Брюксел е, че Москва и Вашингтон ще използват разделенията между 27-те страни членки, за да предотвратят споразумение за спасяване на Украйна на Европейския съвет в четвъртък.
„Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем в това, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно засегната с години, ако не и за по-дълъг период“, предупреди Мерц.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан коментира и двете – преговорите за мир в Берлин и опцията за отпускане на заем на Украйна, обезпечен от руските активи.
„Залогът е прост: война или мир“, заяви Орбан. „Никога не сме били толкова близо до решаването на руско-украинската война. Европа е на прага на огромна възможност: САЩ може скоро да прекратят войната, която ние европейците не успявахме да решим в продължение на четири години. Не можем да направим нищо друго, освен да ги подкрепим“, отбеляза той.
По думите му Европа възнамерява да продължи войната на бойното поле и „ще я засили в икономическата сфера чрез конфискация на замразени руски активи“, като определи тази мярка като „равностойна на открито обявяване на война“, която „ще предизвика ответна реакция от руската страна“.
На този фон руската централна банка подаде иск в московски съд срещу белгийския депозитар Euroclear и настоява за компенсация в размер на 18,2 трилиона рубли (около 229 милиарда долара). Москва определя като "незаконни и вредни действия от страна на Euroclear“, каквито според Кремъл са и плановете на Европейската комисия да използва замразените руски активи за финансиране на Украйна.
А в Париж президентът на Франция Еманюел Макрон и президентът на Кипър Никос Христодулидис подписаха споразумение за стратегическо партньорство. Макрон посочи споразумението като "важна стъпка" и благодари на кипърския си колега за доверието, което е оказал на страната му, като същевременно подчерта, че Франция е единственият член на Европейския съюз, с който Кипър има такова стратегическо партньорство.
Киев е под силен натиск от Тръмп да направи отстъпки на Русия, за да се сложи край на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война, който започна с нахлуването на Москва през 2022 г.
„Нека не се заблуждаваме. Ако не успеем в това, способността на Европейския съюз да действа ще бъде сериозно засегната с години, ако не и за по-дълъг период“, каза германският канцлер във връзка с заема от 210 милиарда евро, подкрепен от замразени руски активи в Берлин в понеделник
Унгарският премиер атакува плановете на ЕС за конфискация на руски активи, отказва подкрепа за Украйна и предупреждава за „бурна седмица“ преди европейската среща на върха.
Коментари (0)