ТАРАЛЕЖ обобщава най-интересното от международните отношения, което се е случило днес
Днес срещата на върха на страните от Г-7 продължи със същинската част от разговорите. Дневният ред бе бъде доминиран от кризата в Близкия изток, след постигането на споразумение между Техеран и Вашингтон. Великобритания и Франция вече сформираха мисия за подпомагане на корабоплаването в Ормузкия проток, като френските и британските сили ще бъдат подкрепени от Нидерландия и Италия.
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че по време на срещата на върха на Г-7 във Франция лидерите на водещите индустриални държави са били единни в оценката си, че Русия не постига целите си във войната срещу Украйна. Те са обсъдили и възможността за допълнителен натиск върху Москва чрез нови санкции. По думите му участниците в срещата са стигнали до извода, че Русия търпи значителни загуби и че е необходимо възможно най-скоро да бъде намерено политическо решение на конфликта.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи, че е провел среща с украинския държавен глава Володимир Зеленски в рамките на срещата на върха на Г-7, която се провежда във Франция. Разговорите между лидерите са се състояли в кулоарите на форума на „Голямата седморка“, като е имало и тристранна среща с участието на френския президент Еманюел Макрон, твърди The Kyiv Independent. На въпрос дали вече е разговарял със Зеленски, Тръмп потвърди, че такава среща е проведена, като я определи като „много добра“.
Европейският съюз разшири санкциите си срещу Русия, като включи още 34 физически лица и 47 организации, за които се смята, че са свързани с руския военно-промишлен комплекс, т.нар. сенчест флот от петролни и газови танкери, както и с дейности по политическо влияние. Това съобщи Европейският съвет.
Доналд Тръмп заяви, че споразумението с Иран ще изключи възможността за ядрено оръжие за Техеран, а американски служител съобщи, че сделката позволява на Иран да продава петрол веднага след подписването си. Временното споразумение предвижда да удължи с още 60 дни крехкото прекратяване на огъня, обявено през април, и да отвори отново Ормузкия проток.
Ефективното интегрирането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз (ЕС) би означавало Европа да поеме съдбата си в свои ръце. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по разширяването Марта Кос, която говори в рамките на течащия в момента дебат в Европейския парламент, касаещ напредъка на отделните държави от региона в техния път към ЕС. В рамките на словото си тя така и не спомена Република Северна Македония. Кос констатира, че „има разнообразие в развитието на страните от Западните Балкани в пътя им към Европейския съюз“ като „Черна гора и Албания са в най-голяма степен напреднали по този път“. Кос използва случая да заяви, че вчера Подгорица е приключила още няколко глави в преговорите си с ЕС, а „Албания също е направила важна кратка напред, особено в областта на междинните показатели за върховенството на закона“.
Заместник-министърът на външните работи и външната търговия на Северна Македония Зоран Димитровски заяви, че страната е все по-уязвима на дезинформационни кампании, киберзаплахи и координирани операции за влияние. По думите му напоследък се наблюдават засилени дезинформационни и хибридни активности, които според него произхождат от структури и медийни платформи, свързани с „източния съсед“, като целта им е да се подкопае доверието в институциите, да се засегне общественото единство и да се повлияе върху идентичността.
