По информация на изданието Politico България е поискала съдействие от ЕС за противодействие на руска намеса преди предстоящите парламентарни избори.

Искането е отправено към Европейската служба за външна дейност, за да бъдат откривани и ограничавани кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове. От Комисията все още не са потвърдили за изпратеното от българските власти писмо.  

Този ход е необичаен за страна членка на ЕС и е част от по-широките усилия на правителството да се справи с чуждестранното влияние, отбелязва изданието. Външното министерство в София вече е създало временна структура за координация на отговора срещу подобни заплахи, като за съветник е привлечен разследващият журналист Христо Грозев, известен със работата си в Bellingcat. Действията идват на фона на очаквания за намеса в изборите на 19 април. Вотът ще бъде осми за последните пет години.  

Преди дни организациите, подписали Кодекса за поведение в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги, активираха за изборите у нас Системата за бърз отговор. Това обаче е доброволна инициатива и не е по искане на властите. 

Според доклад на Центъра за изследване на демокрацията, България е сред държавите в ЕС с най-уязвима информационна среда за злонамерено външно влияние и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предупреждава за активни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят да задълбочат обществените разделения. 

Българските власти са поискали подкрепа от европейската дипломатическа служба, която координира усилията за откриване и анализ на кампании за манипулация. Системата обикновено се използва за защита на държави извън ЕС като Молдова. 

Същевременно София е настояла да бъде активирана процедура, която предвижда координация с големи платформи като Meta, Google и TikTok за идентифициране и ограничаване на дезинформация в реално време. Европейската комисия вече е започнала процеса.  

В комуникацията с европейските институции българската страна подчертава засиления риск от координирани кампании за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния процес. 

Сред възможностите е и изпращане в съответната страна на екип за бърз отговор, отговориха от Комисията. Тези екипи осигуряват целенасочена краткосрочна подкрепа на страните членки в борбата срещу хибридните заплахи и кампании. До този момент обаче там не е получено такова искане.