АП/БТА

Варшава осигурява въздушен коридор за армията си, докато руски удари поразяват украински градове и енергийна инфраструктура

Полша временно спря работата на летищата в Жешов и Люблин, разположени в югоизточната част на страната, след като военновъздушните сили бяха вдигнати по тревога заради руски удари в Украйна, съобщи Ройтерс, позовавайки се на полската авиационна агенция.

„Поради необходимостта да се гарантира свободата на действие на военната авиация, летищата в Жешов и Люблин бяха временно затворени“, посочи агенцията в публикация в платформата „Екс“. Малко по-късно бе съобщено, че двете летища са възобновили работа.

Междувременно експлозии разтърсиха украинските градове Лвов и Тернопол в западната част на страната. Украинските въоръжени сили съобщиха за масирани руски атаки с дронове и ракети, предадоха украински медии.

„Русия отново напада енергийната ни инфраструктура“, заяви украинското министерство на енергетиката в „Телеграм“. Според ведомството в редица региони са въведени аварийни прекъсвания на електрозахранването.

Ройтерс отбелязва, че все още няма пълна яснота за нанесените щети. По данни на украински медии, в Тернопол е била ударена многоетажна жилищна сграда, а очевидец от Лвов съобщи за прекъсвания на електричеството по време на атаката.

Управителят на Лвовска област Максим Козицки уточни в „Телеграм“, че са повредени енергийно съоръжение и промишлен обект, но няма данни за жертви.

Още по темата

Кремъл обвини Полша в русофобия след твърдения за саботаж

Москва реагира остро на обвиненията за взрива по жп линията към Украйна

Още

Полша: Взривът по железопътната линия към Украйна е умишлен саботаж

Властите подозират намеса на враждебни държави, след като две отделни повреди по линията Варшава–Люблин прекъснаха транспортен коридор за украинските доставки.

Още

Туск: Експлозия на жп линия в Полша е резултат от саботаж

Полските власти разследват взрив по ключов железопътен маршрут, след като премиерът предупреди за засилени опити за дестабилизация.

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.