Тези прочути езера изчезват пред очите ни, а последствията са тревожни

Планетата Земя е изправена пред тревожен екологичен процес, при който някои от най-известните водни басейни в света постепенно изчезват. Това променя цели природни и географски райони и поставя под риск живота и поминъка на милиони хора. Данни на Програмата на ООН за околната среда показват, че от 90-те години насам повече от половината от големите езера и водоеми по света губят обем. Днес близо два милиарда души живеят в райони, зависими от големи езерни басейни, в които водните запаси намаляват с тревожни темпове, а на мястото на отдръпналите се води често остават кални площи, солни отлагания и опасни прахови частици.

Езерото Веленце: популярна туристическа дестинация пред водна криза

Разположено едва на 40 километра западно от Будапеща, езерото Веленце - третото по големина в Унгария - е изправено пред едно от най-сериозните понижения на водното си ниво в историята. Металните стълби, които допреди години са отвеждали туристите директно до водата, днес завършват сред сух пясък, след като бреговата линия се е отдръпнала с няколко метра.

Според информации на Euronews и Reuters в началото на юни нивото на езерото край Агард е достигнало едва 56 сантиметра - само три сантиметра над историческия минимум, отчетен по време на сушата през 2022 г.

Специалисти предупреждават, че при липса на значителни валежи през лятото водата може да спадне до безпрецедентните 30 сантиметра. Последиците далеч не се ограничават до околната среда. Заради плитчините вече са затруднени плаването и водните спортове, което нанася сериозен удар върху местния туризъм. Освен продължителната суша, за кризата са допринесли и дългогодишни проблеми в управлението на водните ресурси, включително мащабното пресушаване на околните влажни зони за нуждите на земеделието.

Голямото солено езеро: от природен оазис до екологична и здравна заплаха

От другата страна на океана, в американския щат Юта, Голямото солено езеро също е изправено пред драматично намаляване на водните си запаси. Според НАСА то е най-голямото солено езеро в Западното полукълбо, но след години на спад състоянието му вече е достигнало критично ниво. Сред основните причини са отклоняването на речни води, прекомерното им използване и последиците от климатичните промени.

С отдръпването на водата все по-големи площи от езерното дъно остават оголени. При силни ветрове от тях се вдигат облаци прах, съдържащи натрупани замърсители и тежки метали, което създава условия за токсични прашни бури.

Явлението застрашава качеството на въздуха и здравето на милиони жители в северната част на Юта. Наред с това то нанася тежки икономически щети и застрашава местообитанията на милиони прелетни птици, които разчитат на езерото за своето оцеляване.

Аралско море: от огромен воден басейн до солена пустиня

Вероятно най-известният пример за последиците от драстичната човешка намеса в природните водни системи е съдбата на Аралско море, разположено между Казахстан и Узбекистан. Някога четвъртото по големина езеро на планетата, днес то е сведено до няколко отделни плитки и силно засолени водни басейна.

Катастрофата започва с мащабни съветски проекти за отклоняване на реките, които захранват езерото, с цел напояване на огромни памукови насаждения в пустинни райони. Последиците са драматични. Някога оживените рибарски пристанища днес се намират на десетки километри от водата, а ръждясали кораби са останали насред пясъка като символ на изчезналото море.

На мястото на някогашното езерно дъно се е образувала обширна солена и токсична пустиня. Унищожени са цели риболовни индустрии, загубени са хиляди работни места, а прахът, наситен със замърсители и солни частици, е довел до сериозни хронични здравословни проблеми сред местното население, променяйки трайно живота в региона.