Унгарският премиер Виктор Орбан може да намери подкрепа от необичайни места в опита си да спре Украйна да се присъедини към ЕС — включително от френския президент Еманюел Макрон, пише Politico.
Преди срещата на лидерите на ЕС в Копенхаген на 1 октомври председателят на Европейския съвет Антониу Коща убеждава европейските лидери да намерят начин да заобиколят унгарската опозиция спрямо присъединяването на Киев към блока, както и други блокирани кандидатури.
Както POLITICO съобщи в понеделник, португалският политик е предложил промяна в правилата на ЕС, която да позволи започване на официални преговори за членство след одобрение от квалифицирано мнозинство от лидерите, вместо при единодушие, каквото е изискването в момента. Но планът на Коща се оказва спорен. Макар Орбан да е най-близкият до Владимир Путин лидер в ЕС и най-враждебно настроен към Украйна, други държавни ръководители имат различни мотиви да се присъединят към него — основно за да защитят правото си на вето.
Предложението среща съпротива от няколко държави, включително Франция, Нидерландия и Гърция, и вероятно няма да получи широка подкрепа в Дания, според трима дипломати от ЕС и представител на френското президентство, които говориха пред POLITICO при условие за анонимност.
Тези страни се опасяват, че промяната на правилата за присъединяване би ограничила и тяхната способност да блокират кандидатури, които смятат за проблемни. Това отваря поле за редица национални съперничества, които Орбан може да използва: за Гърция е важно да може да спира разговорите за Турция; за България — да блокира Северна Македония; а за Хърватия — да задържа Сърбия.
Предложението на Коща би отворило път напред не само за Украйна — чиято кандидатура е блокирана с месеци от ветото на Орбан — но и за Молдова, тъй като двете кандидатури вървят заедно.
Според високопоставен представител на ЕС предложението на Коща ще бъде разгледано в Копенхаген в сряда, заедно с друга идея — да се използват замразени руски активи за подпомагане на Украйна. „Нито един лидер досега не е отговорил с категорично ‘не’ на тази идея“, каза официалният представител, визирайки предложението за промяна на правилата.
Финландският президент Александър Стуб заяви пред POLITICO, че подкрепя всяка стъпка за ускоряване на процеса. „Всякакъв механизъм за вземане на решения, който дава повече гъвкавост и по-малко възможности за блокиране, лично приветствам — особено когато става дума за Украйна“, каза той.
Но опонентите на Коща и Стуб може да се окажат прекалено силни. А ако цената за запазването на сегашните правила е Украйна и Молдова да чакат месеци, дори години, за да се придвижат напред, тези страни са готови да я платят. „Не сме убедени, че е разумно да се променят правилата на играта по време на играта — а именно това се предлага“, каза високопоставен дипломат от ЕС.
„Ако се използва квалифицирано мнозинство за придвижване на процеса на присъединяване, има сериозен риск той да се политизира изключително много“, добави той. Още по-голямото предизвикателство е, че за промяна на правилата е нужно единодушие на всичките 27 държави членки, включително Унгария — което изглежда невъзможно.
„Ако се наложи промяна или еволюция в процеса на вземане на решения, това също трябва да стане с единодушие, което днес не изглежда възможно“, коментира представител на френското президентство.
Натискът за опростяване на процеса за присъединяване идва в момент, когато водещи представители на ЕС ясно заявяват подкрепата си за кандидатурите на Украйна и Молдова.
Урсула фон дер Лайен нееднократно е подчертавала, че Украйна „принадлежи в ЕС“, като изрази увереност, че Киев може да постигне пълноправно членство до 2030 г., ако продължи съдебните и икономически реформи. Киев вече е осъществил редица промени и е водил интензивни разговори с Брюксел, но юридически преговорите все още не са започнали — заради възможността на Унгария да блокира старта им.
Молдова е в същата ситуация. Кандидатурата ѝ за членство — която президентът Мая Санду постави в центъра на предизборната си кампания — е пряко свързана с тази на Украйна и не може да напредне, докато кандидатурата на Киев остава блокирана.
Това забавяне има цена и за Санду, и за украинския президент Володимир Зеленски, тъй като двамата представят бъдещото членство в ЕС като алтернатива на руското влияние.
Инициативата на Коща получи подкрепа тази седмица от Европейската комисия, където представители на частни разговори признават, че сегашната процедура — с изискване за единодушие на над 100 етапа — е твърде тромава.
Идеята му е въвеждането на квалифицирано мнозинство на междинните етапи, за да може да има напредък, дори ако малък брой държави се противопоставят. Финалното решение за присъединяване обаче пак би изисквало единодушие.
Този натиск вече среща съпротива от лидери, които разглеждат правото на вето като ключов елемент от националния суверенитет. Така например Гърция отдавна се противопоставя на кандидатурата на Турция заради сигурността си. Атина разчита на правото си на вето като гаранция, че Анкара никога няма да влезе в ЕС — дори ако формално кандидатурата е замразена.
„Към това предложение сме много предпазливи“, заяви гръцки представител относно инициативата на Коща.
Франция също традиционно се противопоставя на турското членство, като Макрон още през 2018 г. каза на президента Реджеп Тайип Ердоган, че няма шанс Анкара да се присъедини към ЕС.
Същото важи за България, която иска да може да блокира Северна Македония, и за Хърватия, която исторически се противопоставя на присъединяването на Сърбия.
„Очевидно унгарците блокират украинците“, каза дипломат от ЕС.
„Но не само те. Българите искат да могат да спират македонците, хърватите — да контролират сърбите, Гърция и Кипър не искат Турция да се доближава до ЕС, а Гърция също би искала да държи под око Албания“, добави той.
Публично лидерите на ЕС може да осъждат блокирането на Украйна от страна на Унгария. Но зад кулисите мнозина намират това за удобно прикритие за собствените си искания.
Правилата на Брюксел, изискващи съгласие от всички 27 държави членки за прием на нови страни, ще бъдат поставени под въпрос на срещата на върха тази седмица в Копенхаген
Европейските лидери обмислят разработването на така наречената „стена от дронове“ в отговор на провокациите на Русия
„Томахоук“ е дозвукова крилата ракета с голям обсег, предназначена за прецизни удари срещу наземни цели в обсег до 2500 километра
Коментари (0)