На 10 октомври тази година се навършват 125 години от създаването на БЛС, припомни той
Пациенти и лекари се обединяват около необходимостта от по-добър контрол в здравеопазването, а разширяването на пакета от медицински дейности, заплащани с публични средства, изисква и адекватно финансиране. Данните от изследването показват сходство между очакванията на обществото и на лекарското съсловие по отношение на контрола върху здравната система.
Пред БНТ д-р Николай Брънзалов, председател на Български лекарски съюззаяви, че голям процент както от обществото - 48%, така и от лекарското съсловие, поставят по-добрия контрол като условие за евентуално по-добро функциониране на системата. "Естествено, това не е единственият проблем, който трябва да се реши", каза той.
По думите му особено показателна е подкрепата сред лекарите за система, чрез която пациентът да потвърждава предварително извършването на определена медицинска дейност.
„Аз съм много щастлив, че 87% от моите колеги одобряват система, чрез която пациентът потвърждава, че ще му бъде извършена определена дейност, и то превантивно. Това, което Българският лекарски съюз много отдавна го е предложил, но до момента не намираме разбиране“, каза председателят на БЛС.
Според него т.нар. “push бутон“ в сегашния си вид не изпълнява напълно предназначението си и системата трябва да бъде надградена така, че повече граждани да могат да я използват.„Това е изпълнимо, има варианти, предлагали сме ги. До този момент обаче, за съжаление, няма нито крачка. Дълъг път се тръгва с малка крачка. И малката крачка не е направена в този аспект“, посочи той.
Д-р Брънзалов подчерта, че всяка промяна в здравната система трябва да бъде разбрана и приета от обществото.
„Всяка една реформа, ако тя не е разбрана от обществото, тя е мъртва. Рано или късно някой ще я удари с ножицата и ще изпаднем в ситуация на постоянно реформиране, с което май свикнахме", каза д-р Брънзалов.
В интервюто бяха коментирани и други данни от представеното проучване – 76% от българите смятат, че НЗОК трябва да покрива по-широк пакет от медицински услуги, а 53% от анкетираните посочват, че доплащат за здравни услуги. Според д-р Брънзалов след въпроса за контрола следва този за адекватното финансиране на системата.
„Това е истина. Втората теза, която трябва да продължи след контрола, е, че трябва да имаме адекватно финансиране в системата на здравеопазването - фондът с публични средства да заплаща повече дейности“, заяви той.
По думите му лекарите също настояват за разширяване на възможностите за въвеждане и финансиране на нови медицински дейности. „Това го искаме и ние, лекарите, защото на бюрото ни има много голямо количество предложения от моите колеги, за да могат да извършват нови дейности, модерна медицина да се предлага в България“, заяви Брънзалов.
Той обясни, че за включването на нови дейности в пакета, заплащан с публични средства, трябва да бъдат изпълнени съответните процедури и да бъде оценено отражението върху бюджета. Д-р Брънзалов изрази съжаление, че на форума, на който са били представени резултатите от проучването, не е имало представител на Министерството на здравеопазването, въпреки отправената покана.
„Нямаше представител на Министерството на здравеопазването, въпреки че бяха поканени. Аз лично разговарях с министър Ивкова, но всички се оказаха заети, за съжаление, каза той и поясни, че по същото време е имало заседание на Министерския съвет. , но според него ведомството е можело да изпрати друг свой представител. По думите му сред участниците във форума е възникнал и въпросът защо подобни изследвания се организират от съсловната организация, а не от институциите, които формират и изпълняват здравните политики.
„Всички си задавахме този въпрос – защо Лекарският съюз прави тези проучвания, а не ги правят тези, които са в изпълнителната власт, които са в законодателната власт“, каза той.
Д-р Брънзалов посочи, че БЛС прави подобни проучвания два пъти годишно и според него натрупаните данни могат да бъдат използвани при изготвянето на здравни политики.
„Те имат много материал за надграждане, откъдето могат да се направят обективни анализи, да се изградят правилните здравни политики. На този етап нещата не се правят по този начин“, заяви председателят на съсловната организация.
В разговора д-р Брънзалов припомни и годишнината от създаването на Българския лекарски съюз. „На 10 октомври тази година се навършват 125 години от създаването на Българския лекарски съюз, именно от първия събор, който е проведен“, каза той.
През 1901 г. медицински дружества се обединяват в Българския лекарски съюз, а за първи председател е избран д-р Димитър Моллов. След прекъсване на дейността на съсловната организация след 1947 г. БЛС е възстановен през 1990 г., когато на 27-ия Възстановителен събор за председател е избран проф. д-р Иван Киров. Историческите данни се потвърждават и от официалната информация на БЛС. Той припомни, че още в началото организацията има важна роля при създаването на правила за упражняване на лекарската професия и организацията на здравеопазването в страната. По повод 125-годишнината на съсловната организация тазгодишната церемония „Лекар на годината“ ще включва и специално отличие.
„Тази година на събитието „Лекар на годината“ ще има специална награда за наш колега именно във връзка със 125 години от създаването на Българския лекарски съюз“, съобщи д-р Николай Брънзалов.
