Ново научно изследване поставя тревожен акцент върху връзката между храненето и здравето на костите. Проучване на Tulane University, публикувано в The British Journal of Nutrition, установява, че високата консумация на ултрапреработени храни (UPF) е пряко свързана с по-ниска костна минерална плътност и повишен риск от фрактури, особено на тазобедрената става.

Анализът обхваща над 163 000 души от UK Biobank, проследени в рамките на повече от 12 години. Данните показват, че при увеличаване на дневния прием с около 3,7 порции ултрапреработени храни рискът от фрактура на тазобедрената става нараства с над 10%. Това е едно от първите мащабни изследвания, които директно доказват тази връзка при хора.

Ултрапреработените храни се характеризират с висока енергийна стойност, но ниска хранителна плътност – те често съдържат излишни количества захари, сол, мазнини и добавки, за сметка на ключови елементи като калций, магнезий и витамини, необходими за поддържане на здрави кости.

Ултрапреработените храни често са предпочитани заради по-дългия си срок на годност, по-ниската цена и лесната достъпност. Именно това ги прави масово разпространени в търговската мрежа. Но тази „достъпност“ често е за сметка на качеството – чрез използване на заместители, добавки и технологични процеси, които удължават срока на годност, но не и здравето на потребителя.

Така се създава парадокс – най-достъпната храна се оказва и най-рисковата. Евтината храна често излиза най-скъпо – защото цената се плаща със здраве.

В навечерието на Великден се наблюдават тревожни сигнали от пазара – аномалии в цените и качеството на пакетирани козунаци и други сезонни продукти, включително съществени разлики при сходни артикули, съмнително ниски цени и разминавания в състава. Това налага задълбочен контрол и анализ, включително върху произхода и вноса.

„Науката вече е категорична – това, което ядем днес, определя здравето ни утре. Ултрапреработените храни не са просто удобство, а системен риск, който подкопава здравето на цели поколения“, заяви  инж. д-р Андрей Велчев, експерт по продоволствена сигурност и председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“.

Според него контролът трябва да обхваща не само производствените предприятия, но и цялата търговска мрежа – включително магазини, складови бази и обекти за съхранение и дистрибуция. Важно е проверките да бъдат последователни и задълбочени по цялата верига, така че да се гарантира, че стандартите се спазват еднакво на всички нива. Само при такъв цялостен подход може да се осигури реална и ефективна защита на потребителите.

В същото време той категорично защитава родното производство. „Не може българското производство да бъде под постоянен натиск и проверки, а вносът да влиза без същата степен на контрол. Това не е пазар – това е двоен стандарт, който работи срещу българския производител и срещу здравето на потребителя", каза Велчев.

Кампанията „Чиста храна“ не трябва да бъде за акции, а за устойчива политика, за реален контрол и за прозрачност. Защото "доверието не се печели с кампании, а с последователни действия", смята той.

Кампанията „Чиста храна“, се реализира вече пета година и е дългосрочна обществена кауза, насочена към гарантиране на безопасни, качествени и достъпни храни за всички български граждани. Тя поставя във фокуса необходимостта от равнопоставен контрол – както върху българското производство, така и върху вноса.

„Продоволствената сигурност не се изчерпва с наличието на храни, а включва реалното състояние на пазара и достъпността им за потребителите. Анализите, базирани единствено на борсови данни, често не отразяват реалността – защото хората пазаруват на дребно, а не на едро. Именно там се усеща натискът от високите цени", каза Велчев. 

Затова е необходимо институциите, включително Комисия за защита на потребителите, да действат последователно и координирано, без противоречиви послания към обществото.“

Затова апелът е ясен – освен засилен контрол, е необходима и пълна прозрачност при лабораторните анализи – с публичност на резултатите, ясни методики и достъп до реални данни.

Наред с това е необходим и задълбочен анализ на формирането на крайните цени – защото потребителят не се интересува от борсови стойности, а от това какво плаща на касата. Все по-често се наблюдават агресивни промоции и рекламни кампании на продукти с временно „замразени“ цени, които впоследствие се компенсират чрез по-високи стойности, плащани от всички потребители. Това изкривява пазара и подкопава доверието.

В условията на динамичен пазар и засилен внос, въпросът вече не е дали има риск, а дали ще има воля той да бъде ограничен. Защото чистата храна не е лукс – тя е право, пишат от сдружение „За достъпна и качествена храна“.