В сърцето на древна Athens, по тесните улички около емблематични забележителности като Acropolis of Athens, тълпи от туристи се движат почти непрекъснато, следвайки екскурзоводи и изпълвайки всяко кътче на историческия център. Това, което доскоро се възприемаше като знак за икономически успех, днес все по-често буди тревога сред местните власти.

Кметът на града Haris Doukas отправи остро предупреждение в интервю за The Guardian, заявявайки, че гръцката столица е достигнала критична точка. „Атина не може да функционира като гигантски хотел“, подчерта той, призовавайки за спешни ограничения и по-строги правила върху туристическото развитие.

Според данни, цитирани от изданието, през последната година над 8 милиона туристи са посетили града – рекорден брой за метрополис с около 700 000 жители. Най-силно засегнат е историческият квартал Плака, разположен в подножието на Акропола, където краткосрочните наеми са се увеличили драстично през последните години.

Нарастващият туристически поток води до сериозни последици: рязко покачване на наемите, изтласкване на местните жители и нарастващ натиск върху инфраструктурата. „Цяла Атина се разкопава, за да можем да се справим“, казва Дукас пред The Guardian, като посочва инвестиции в електрически мрежи, водоснабдяване, дренаж и 5G технологии.

Кметът, който пое поста през 2024 г. с подкрепата на социалистическата партия ПАСОК, обеща да „върне града на неговите жители“. Под негово ръководство вече са засадени хиляди дървета в опит да се подобри качеството на живот в една от най-горещите европейски столици.

Но най-голямото предизвикателство остава свръхтуризмът. Дукас открито критикува строителни компании и инвеститори, които продължават да развиват мащабни проекти в центъра, включително изграждане на нови хотели и апартаменти за краткосрочно отдаване. Той настоява за радикални мерки, включително пълна забрана на нови туристически инвестиции в най-натоварените райони.

„Ще спрем всички туристически инвестиции в Плака. Няма повече място – нито за хотели, нито за апартаменти, нито за каквато и да е туристическа дейност“, заявява той пред The Guardian.

Интересното е, че инициативата му започва да получава подкрепа дори от представители на туристическия сектор. Според публикацията, водещи фигури от хотелиерската индустрия също признават нуждата от ограничения и посочват примера на Barcelona, където вече са въведени строги мерки срещу прекомерния туризъм.

Подобно на своя колега Jaume Collboni, Дукас поставя жилищната криза в центъра на проблема. За много жители на Атина достъпът до жилище става все по-труден заради бума на краткосрочните наеми, ориентирани към туристи.

В отговор, общината създава програми за социални жилища с подкрепа от Европейския съюз, като целта е да се задържат младите хора в центъра на града. Паралелно с това се обсъждат идеи за ограничаване на нови строителни разрешителни и дори за премахване на сгради с цел създаване на повече обществени пространства.

„Атина е за своите хора. Тя не е само за тези, които искат да я експлоатират“, подчертава Дукас в интервюто си за The Guardian.

С нарастващото напрежение между икономическите ползи от туризма и качеството на живот на местните жители, гръцката столица се превръща в поредния европейски град, изправен пред трудния избор как да запази своята идентичност. Решенията, които ще бъдат взети в следващите месеци, могат да се окажат определящи не само за бъдещето на Атина, но и като пример за други популярни туристически дестинации.