Демографска катастрофа в Северна Македония: Учениците в първи клас намаляват с близо една четвърт
Над 3000 по-малко първокласници се очаква да прекрачат училищния праг тази есен, а властите предупреждават, че страната е изправена пред тежка демографска криза
Северна Македония е изправена пред задълбочаваща се демографска криза, след като тази година броят на децата, които ще постъпят в първи клас, ще бъде значително по-малък в сравнение с миналата година. По данни на Министерството на образованието и науката новото поколение първокласници ще намалее с поне 3000 деца, а според предварителните записвания спадът може да достигне близо 4900 ученици – почти една четвърт от миналогодишния прием.
„Очакваме тази тенденция да продължи и през следващата година, което е опустошително за страната“, предупреди министърът на образованието Весна Яневска.
Според министерството окончателният брой ще стане ясен след приключването на записванията, но още сега е ясно, че демографският срив вече се отразява пряко върху образователната система.
Експертите предупреждават, че по-малкото първокласници днес означават по-малко гимназисти и студенти след години, а впоследствие и по-малко работещи, данъкоплатци и млади семейства. Така демографският проблем вече не се измерва само със статистиката за раждаемостта, а се вижда и в празните училищни класни стаи.
Данните показват, че поколението, което сега тръгва на училище, е родено през период на рязък спад на раждаемостта. През 2019 г. в Северна Македония са родени 19 845 деца – със 7% по-малко в сравнение с предходната година, когато новородените са били 21 333.
Неравномерното разпределение на населението допълнително задълбочава проблема. Докато в Скопие училищата изпитват недостиг на класни стаи заради вътрешната миграция към столицата, в други части на страната има учебни заведения, в които се обучават едва по няколко деца.
По информация на Министерството на образованието около 100 училищни сгради имат под петима ученици. Затова властите планират оптимизация на училищната мрежа чрез обединяване на малките филиали с по-големи образователни центрове.
Спадът се отразява и върху висшето образование. Все по-малко ученици означават и по-малко кандидати за университетите, като вече се отчита недостиг на бъдещи преподаватели по математика, физика, география и македонски език. В същото време специалности като информатика, електротехника и машиностроене продължават да привличат повече кандидати заради по-добрите възможности за реализация.
От Министерството на образованието предупреждават, че адаптирането на университетските квоти няма да реши основния проблем. Според институцията истинското предизвикателство е създаването на условия младите хора да останат в страната, да създават семейства и да имат деца.
Ако тенденцията се запази, празните чинове в първи клас днес след десетилетие ще се превърнат в празни места в университетите, а по-късно – и на пазара на труда, което ще се отрази върху икономиката и развитието на Северна Македония.
