Черна гора, Албания и Северна Македония напредват по Плана за растеж, докато политическата криза в Босна и Херцеговина блокира реформите и европейското финансиране
Повече от година след старта на Плана за растеж на Европейския съюз за Западните Балкани на стойност 6 млрд. евро, само Черна гора, Албания и Северна Македония са получили повече от едно плащане, обвързано с изпълнението на реформи. Това съобщава босненската национална телевизия БХРТ, позовавайки се на "Юрактив".
Босна и Херцеговина остава единствената държава в региона, която не е изпълнила нито една от предвидените реформи и вече е загубила 108 млн. евро по програмата.
Според "Юрактив" различният напредък на държавите от Западните Балкани показва, че политическата нестабилност продължава да забавя реформите в част от региона. Изданието поставя и въпроса дали правителствата осъществяват устойчиви промени, или единствено изпълняват поставените срокове, за да получат европейско финансиране.
Европейската комисия стартира Плана за растеж през 2023 г. с цел ускоряване на европейската интеграция на страните от Западните Балкани. Средствата се отпускат при изпълнение на конкретни икономически, институционални и правосъдни реформи, като основната цел е по-тясната икономическа интеграция на региона с единния европейски пазар.
Босна и Херцеговина все още не е реализирала нито една от реформите, заложени в плана, поради което не е получила предвиденото финансиране.
При неотдавнашното си посещение в Сараево върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас предупреди, че всяко ново забавяне ще доведе до допълнителни финансови загуби за страната.
По оценки на Европейската комисия Босна и Херцеговина вече е загубила 108 млн. евро, а до края на годината рискува да се лиши от още 370 млн. евро.
От Европейската комисия подчертават, че Планът за растеж е не само инструмент за ускоряване на европейската интеграция, но и тест за способността на правителствата в Западните Балкани да изпълнят поетите ангажименти за реформи.
