Властите в Скопие реагират само формално, докато извършителите често остават без реални последствия, заяви Нина Спасова
Атаките и палежите срещу български автомобили на дипломатическата ни мисия в Скопие представляват поредната провокация, на която не трябва да се поддаваме. Това заяви журналистът Нина Спасова в ефира на бТВ, като припомни, че подобни прояви са системни и засягат както български институции, така и местни българи в Северна Македония.
Тя обърна внимание, че властите в Скопие реагират само формално, докато извършителите често остават без реални последствия.
Като пример тя посочи случая с палежа на българския културен център в Битоля: „Преди това бяха запалени културни центрове, но не виждаме реакция на властите, освен формалното осъждане на инцидента. До там спира всичко.“
Спасова допълни, че извършителят – известен местен певец – дори публично е изразил гордост в социалните мрежи от стореното. Според нея в страната се прилага очевиден двоен аршин: „Явно този двоен аршин — че на едните нищо не се случва, а другите са наказани за елементарни неща и дори получават присъди — има значение.“
Журналистът даде за пример българин от Велес, който бързо е получил условна присъда само заради коментар във Фейсбук. Тя подчерта, че езикът на омразата и постоянното внушение, че България е враг, се засилват в македонските медии около важни политически събития, като предстоящото обсъждане на доклада за напредъка на страната. По думите ѝ в интернет пространството дори се е стигнало до груби обиди, псувни и нецензурни жестове от страна на македонски журналисти по адрес на България.
Според Спасова тази враждебна среда подтиква обикновените граждани към агресия. Тя коментира неофициалната версия за палежа на дипломатическите коли, според която извършителят се афектирал от телевизионен репортаж за неправилно паркиране на български автомобили: „Дали това е така, не е ясно, но факт е, че атмосферата, която създават политиците в Северна Македония, има отражение.“
Журналистът Валерий Тодоров подкрепи тази теза, отбелязвайки, че инцидентите в съседната ни държава ескалират винаги, когато предстои международен дебат по македонския въпрос. По думите му това показва, че събитията не са случайни. Той направи анализ на политическата обстановка, като посочи, че македонското общество е силно разделено.
Според неговите наблюдения опозицията в страната показва по-голямо желание за успокояване на напрежението и търсене на интеграция в Европейския съюз, докато управляващите демонстрират съвсем различно поведение. Тодоров обобщи, че актуалните събития отразяват натрупания негативизъм в обществото спрямо българския натиск по темите за идентичността и езика, и в момента на практика се плаща „данък“ на езика на омразата.
"Аз се опитвам да си представя какво ще се получи, ако Северна Македония бъде приета в ЕС. Натискът с този език и тези действия ще продължи. Учудващо е, че ЕС досега не реагира достатъчно категорично на тези прояви. Това са силови действия и дискриминация спрямо хора, които се идентифицират като българи", коментира Тодоров.
"Трябва да е ясно, че след 1945 г. има изкуствено създадена държава, с изкуствено създаден език, но която вече пише своята история, нека неподправят факти от нея", призова още той.
Спрямо ролята на докладчикът за Северна Македония Томас Вайц и желанието му да се обезцени ресорната комисия в ЕП, Нина Спасова заяви, че "Македония лобира сериозно и финансово, не само политически". По думите й "този път в доклада, който е силно критичен и казва, че Северна Македония буксува, че нищо не се случва и че няма реформи, за първи път се говори за изкривяване на историята, за фалшифицирани надписи и за заличаването на „българин“ и „България“ от много сериозни исторически документи, какъвто е Битолският надпис".
