Предложението на партията на Диана Шошоака автоматично премина към Сената, но анализатори не виждат реален шанс то да бъде прието
Идеята за обединение между Румъния и Република Молдова отново се върна в центъра на общественото внимание, след като Камарата на депутатите в Букурещ „мълчаливо“ прие законопроект, предвиждащ започване на процедура за обединение на двете държави.
Макар на пръв поглед да изглежда като сериозен политически пробив, реалността е различна. Законопроектът не е бил одобрен след дебат и гласуване, а е преминал автоматично към Сената, тъй като законовият срок за разглеждането му е изтекъл. Именно горната камара ще има последната дума по инициативата.
Инициатива на партията на Диана Шошоака
Вносител на проекта е суверенистката партия „SOS Румъния“, оглавявана от евродепутатката Диана Шошоака. Тя е сред най-противоречивите фигури в румънската политика и често е обвинявана в проруски позиции.
По-рано тази година Европейският парламент свали имунитета ѝ, за да може румънските власти да я разследват по обвинения, свързани с публично оправдаване на военнопрестъпници и омаловажаване на Холокоста.
Шошоака вече е предлагала и други спорни законодателни инициативи, включително денонсиране на договора между Румъния и Украйна и претенции към украински територии, принадлежали някога на Румъния.
Какво предвижда законопроектът?
В документа се посочва, че парламентът на Румъния потвърждава възможността границите да бъдат променяни по мирен и дипломатически път съгласно Заключителния акт от Хелзинки.
Предвижда се румънското правителство незабавно да започне преговори с властите в Кишинев за осъществяване на обединението, а след приемането на закона да бъдат уведомени ЕС, НАТО, ООН, САЩ и останалите международни партньори.
Историческият контекст
Територията на днешна Република Молдова, исторически известна като Бесарабия, неколкократно е била част от румънската държава през XIX и XX век.
След Великото обединение през 1918 г. Бесарабия влиза в състава на Кралство Румъния, но през 1940 г. СССР анексира региона след пакта „Рибентроп-Молотов“. След разпадането на Съветския съюз Молдова обявява независимост през 1991 г., а през 2023 г. парламентът в Кишинев официално утвърди румънския като държавен език.
В страната живеят над 50 000 етнически българи, концентрирани основно в южните райони. Там се намира и автономната област Гагаузия, а в източната част е непризнатото Приднестровие, където продължава да има руско военно присъствие.
Какво мислят гражданите?
Според последните социологически проучвания над 70% от румънците подкрепят идеята за обединение с Молдова.
В самата Република Молдова обаче обществените нагласи са далеч по-разделени. Изследване на Ates Research Group показва, че 38,5% биха подкрепили подобен референдум, докато 48,1% са против. При включване на молдовската диаспора подкрепата надхвърля 55%.
Президентът на Молдова Мая Санду заяви, че лично би подкрепила обединението при евентуален референдум, но подчерта, че подобно решение трябва да бъде взето единствено чрез демократичната воля на гражданите. Тя определи настоящия законопроект като инициатива на „агент на Москва“, чиято цел е да дискредитира самата идея за обединение.
Остра реакция последва и от лидера на молдовските социалисти Игор Додон, който определи инициативата като проява на румънски териториален експанзионизъм.
Реакцията на Русия
Москва също коментира темата. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че ако подобен процес бъде реализиран, по-точният термин би бил „анексиране“, а не „обединение“.
Има ли шанс законът да стане реалност?
Повечето румънски анализатори са категорични, че инициативата няма практически шанс да бъде одобрена от Сената.
Бившият председател на Конституционния съд Аугустин Зегрян подчертава, че подобно обединение не може да бъде осъществено чрез обикновен закон, а изисква сложна международноправна процедура, двустранни политически решения и референдуми в двете държави.
Политическият анализатор Кристиян Първулеску също смята, че проектът няма необходимата парламентарна подкрепа.
Президентът на Румъния Никушор Дан неведнъж е заявявал, че евентуално обединение може да се случи единствено ако гражданите на Република Молдова свободно и демократично изберат този път, а процесът бъде естествено следствие от европейската интеграция на страната.
