Президентът на Румъния се затруднява да назначи премиер, тъй като политическата безизходица продължава

След няколко кръга консултации президентът Никушор Дан отново покани лидерите на основните парламентарни партии в Румъния в двореца Котрочени в подновени усилия за идентифициране на кандидат, способен да ръководи стабилна управляваща коалиция, предаде Balkans inside.

Задачата обаче остава трудна, тъй като нито една партия не получава достатъчно гласове в парламента, за да сформира самостоятелно правителство, а напрежението сред членовете на бившата проевропейска управляваща коалиция се е увеличило.

Коалицията, сформирана през юни 2025 г., обедини лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), дясноцентристката Националлиберална партия (НЛП) и две по-малки десноцентристки партии. Една от основните ѝ цели беше да ограничи възхода на крайнодесния Алианс за съюза на румънците (AUR), воден от Джордже Симион.

Неговият мандат включваше стабилизиране на икономиката, която е обременена от най-големия бюджетен дефицит в Европейския съюз, осигуряване на достъп до 11 милиарда евро от фондовете на ЕС за възстановяване и запазване на инвестиционния кредитен рейтинг на Румъния.

Но поредица от непопулярни мерки за строги икономии, въведени за намаляване на бюджетния дефицит, оказаха нарастващ натиск върху коалицията, особено върху социалдемократите, които оттеглиха подкрепата си на 5 май. Премиерът Илие Болоян обвини лидерите на Социалдемократическата партия, че се стремят към отстраняването му, за да "защитят собствените си интереси".

След това президентът Дан започна консултации с партийните лидери, изразявайки увереност, че ще номинира нов министър-председател "до няколко дни". Процесът обаче се оказа сложен.

"Първоначалният план на Дан да назначи кандидат, подкрепен от Социалдемократическата партия, който би получил подкрепа и от част от Националлибералната партия (НЛП), се провали", каза журналистът Кристиан Пантази пред BIRN.

Пантази каза, че след това президентът е обмислил назначаването на политически независим технократ, който да сформира правителство.

"Нито едно от имената, предложени на партиите, не получи достатъчна подкрепа", обясни той. "Освен това малцина бяха склонни да се асоциират с бъдеща администрация, която, без ясно парламентарно мнозинство, би имала ограничени шансове за дълготрайно съществуване."

Продължителната безизходица породи опасения сред инвеститорите и европейските партньори на Румъния във време на нарастващи икономически и регионални предизвикателства пред сигурността. Политическата несигурност усложни усилията за приемане на мерки, необходими за намаляване на бюджетния дефицит и отключване на европейското финансиране.

Временните служители също са се сблъскали с непредвидени предизвикателства за сигурността. На 29 май руски дрон навлезе в румънското въздушно пространство и се взриви в град близо до границата с Украйна, ранявайки двама души.

Инцидентът беше най-сериозното трансгранично разпространение на конфликта от началото на войната в Украйна, което предизвика подновени призиви за по-силна координация на противовъздушната отбрана със съюзниците в НАТО. Той също така разкри ограниченията на служебната администрация, действаща на фона на регионална нестабилност и вътрешнополитическа несигурност.

Анализатори предупреждават, че продължителен период без стабилно правителство може да отслаби доверието в способността на Румъния да прилага реформи и да поддържа фискална дисциплина.

Ситуацията подхрани и спекулациите за предсрочни избори, въпреки че повечето големи партии все още не са склонни да приемат подобен сценарий. Следващите парламентарни избори в Румъния са насрочени за 2028 г. Страната никога не е провеждала предсрочни избори.

Засега Дан изглежда решен да продължи преговорите, надявайки се, че нарастващият натиск в крайна сметка ще убеди съперничещите си политически сили да постигнат компромис.

Независимо кой ще сформира новото правителство, Румъния трябва да продължи да свива дефицита си, както и да прилага реформи, за да използва средствата от фондовете на ЕС за възстановяване и устойчивост преди крайния срок през август. Очаква се дефицитът да се свие до 6,2% от икономическия БВП тази година от над 9% през 2024 г.